Пресконференция във връзка със заключителните дейности по проект „Панагюрище – столица на свободата“ се състоя в четвъртък – 31 юли, в сесийната зала на ОбА. На нея присъстваха представители на изпълнителите на проекта, кметският екип, служители на Общинска администрация, медии.
За жалост главният проектант архитект Динев отсъстваше поради здравословни причини, поясни Белишки.
Пресконференцията откри кметът Никола Белишки, който припомни основните стъпки на проекта от неговото приемане на 23 ноември 2011 година, процедурата по избор на изпълнител, която отнела седем месеца и планувания край на проекта – 13 август 2014 година. Белишки направи оценка на свършената работа, като призна, че, цитирам: „Има неща, които трябва да бъдат доизкусурени„, а също така беше категоричен, че: „Общинското ръководство ще продължи да надгражда“ и ще съдейства за превъзмогване на появилите се проблеми. Градоначалникът определи проекта като изключително важен и значим и поясни, че през времето на неговата реализация Общинска администрация е синхронизирала работата по три проекта.
Кратка презентация за „Панагюрище – столицата на свободата“ представи ръководителят Велко Сапунджиев, който запозна присъстващите с изпълнителите на проекта, с основните дейности, извършени в къщите-музеи „Райна Княгиня“, Дудекова, Тутева, Лекова, Исторически музей. Сапунджиев отчете направеното и по техническата и туристическата инфраструктура, както и всичко свързано с рекламата на проекта. Той не забрави да изкаже поименно своите благодарности на хората, с които е работил, и които са проявили всеотдайност при реализирането на строително-монтажните дейности.
Архитект Пеев, присъствал на пресконференцията, определи проекта като уникален, тъй като е вътре, в тъканта на града. „Малко градове могат да се похвалят с реализирането на такива проекти“, каза той. Архитект Пеев поздрави също общинското ръководство за проявената голяма смелост при започването на такова мащабно начинание и изтъкна всички положителни моменти от реализираните вече дейности. Той поясни, че за главният архитект Динев, това е първи по-мащабен проект и наистина има някои пропуски.
Относно влагата, която съществува в приземния етаж в сградата на Исторически музей, въпрос зададе Веселина Велчева – гл. редактор на вестинк „Време“. Архитект Пеев поясни, че ще се вземат мерки тя да бъде намалена чрез специални химикали или абсорбатори. Но постигнатите резултати от тези методи, които ще се внедрят, ще я намалят с едва 30 %. Според неговите думи, ако влагата трябва напълно да бъде изолирана, трябва да се събори самата сграда и да се изгради отново. По тази логика, може би, ще се наложи в приземния етаж да не съществува експозиция, тъй като влагата разрушава и уврежда целостта на изложените експонати. Точно това е станало причина преди години, природо-научната сбирка на музея да бъде пренесена в днешния Природо-научен музей.
