Начало Местна власт Кметът Желязко Гагов: Съединението е пример за силата на общата воля и...

Кметът Желязко Гагов: Съединението е пример за силата на общата воля и урок по национално достойнство

СПОДЕЛИ
Реклама

       Уважаеми жители и гости на община Панагюрище,

Днес отдаваме почит на онези родолюбиви и решителни българи, които на 6 септември 1885 година сбъднаха мечтата на своя народ за обединено Отечество и отстояха правото на страната ни да върви по свой път.

Реклама

Преди 140 години шепа български патриоти се изправиха срещу плановете на Великите сили, отрекоха решенията на Берлинския конгрес и обявиха единението на Източна Румелия с Княжество България. 

Този акт е една от най-славните страници в историята на България.

Съединението е пример за силата на общата воля и урок по национално достойнство. Този паметен ден ни задължава да пазим националните идеали и ценностите, които ни крепят като народ, да си помагаме и градим бъдеще, с което да се гордеят нашите деца.

Пожелавам на всички здраве, национална гордост и благополучие!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 С уважение

         Желязко Гагов,

                                     Кмет на Община Панагюрище

1 КОМЕНТАР

  1. Докато едни ядат и пият с парите от нашите данъци и такси, други ни заливат с кухи речи за „съединение“ и празни обещания, в които самите те не вярват. Истината е, че в България мизерстват хиляди възрастни хора.
    Събудете се – народът ни изчезва! “Да ми вземеш само тези трите лекарства, другите са скъпи, не са за мене. И пет хляба ми вземи, че тази седмица не съм записвал в магазина. “ каза стареца и ми даде рецептурната книжка и 48 лева.
    Поговорихме. И смятахме старческите сметки за оцеляване. Един хляб има 14 филии. По пет за кучето на ден и по 6 за човека. И пет хляба стигат за седмицата. Пенсията е 218 лева. Като си плати тока, водата , телефона, телевизията и лекарствата му остават стотина лева. Грубо по три лева на ден. Само дето груби сметки няма , а всичко е сметнато до стотинка. Иначе не стига. Миналият месец се наложило да купи някакви витамини за кокошките (има шест кокошки и петле) и последната седмица карал на вересия в магазина. Обичаше да разказва, но никога не съм го чул да се оплаква. Самотията му тежеше повече от беднотията. Хора няма в селото, за десет години са погребани повече от 50 човека, а не се е родило нито едно дете. Щото бабите не раждат, те само палят свещи по гробищата, а млади хора няма. Най-обича да бистрим политиката, псува всички наред и си има собствена клетва „Майку им поебем на всички, искам един от тези мазните да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той и да го гледам как мре бавно! Тия не са изкарали два лева с работа, а само с крадлък, те затова избегаха децата и останахме сами на стари години, щото държавата ни се управлява от алчни и прости пуноглавци, които дерат народа и мислят само за себе си. А младите не търпят да ги дерат простите и бегат“
    След няколко години него няма го има, и селото няма да го има, и спомена за тях няма да го има.
    Така живеят и чезнат милиони в тази държава. Дано го прочете някой политик, докато си избира измежду три възглавници“…




    0



    1