Ева ИСТАТКОВА
Разговаряме с Костадин Костадинов – общински съветник във Варна, директор на Регионалния исторически музей в Добрич, автор в Lentata.com и активен пазител на България и българското.
За ялението антибългарска политика, за смисъла да дадеш алтернатива на статуквото и за онова, което може да ни обедини като нация, четете тук:
От колко време работиш като общински съветник и директор на Регионалния исторически музей в Добрич?
Общински съветник съм от есента на 2011 г. Директор на РИМ-Добрич станах февруари 2013 г., малко след като спечелих конкурса за длъжността.
Разкажи ни повече за тези две твои работи – защо са ти важни? Какви цели си си поставил с тях?
Нещата се случиха, без да съм ги планирал. През 2011, когато наближиха местните избори във Варна, с много мои приятели и съмишленици си задавахме въпроса за кого да гласуваме. Повечето от кандидатите за кметове и общински съветници бяха до болка познати, втръснали и вредни за града ни лица. Тогава решихме, че след като не ни харесва никой от тях и, след като държим да сме активни и да имаме позиция, трябва да поемем отговорност да предложим алтернатива. В крайна сметка, когато нещо не ти харесва, или запретваш ръкавите да го оправиш, или си траеш и не се оплакваш. Е, аз не обичам да трая. Беше трудно, бях само на 32 години, нямахме пари, нямахме и опит, но за сметка на това с много ентусиазъм и растяща подкрепа от варненци бях избран за общински съветник. След като минаха изборите единственото нещо, което исках да направя през следващите 4 години беше да покажа на хората, че не всички занимаващи се с политика у нас са безнадеждни отрепки и боклуци.В продължение на 2 години имах всеки ден приемен ден, рано сутринта, изслушах стотици хора, показах, че съветникът може да е на една ръка разстояние за всеки варненец, публикувах телефона си в Интернет, за да е още по-лесна връзката с мен, и като цяло исках избирателите ми да са доволни от направения от тях избор. Затова тази работа е важна за мен. Още повече, че аз живея във Варна, в обикновен панелен блок в крайния квартал „Владиславово“ и искам градът ми да се развива, а не да деградира.
Работата в музея е друго нещо. Никога не съм искал да се занимавам само с политика. Завършил съм балканистика и историята ми е не просто страст, а призвание. Първата ми професия е именно учител по история. В края на 2012 водех предаване по тв „Скат“. Един от моите събеседници, който работеше в добричкия музей ми каза, че има обявен конкурс за директор на музея. Кандидатирах се, явих се на конкурс, спечелих го и ме назначиха. Работата бързо ме увлече. Направихме пълен ремонт на всички музейни сгради, подновихме археологическите разкопки в областта, които бяха спрели от повече от десетилетие, започнахме отново издаването на сборник „Добруджа“, вдигнахме броя на изложбите, увеличихме приходите два пъти, а посетителите три пъти – всичко това само за две години. И продължаваме, защото това е също мисия – за опазването и популяризирането на културно-историческото ни наследство. Ето защо работата ми в музея е толкова важна за мен.
Защо си патриот?
Защото така съм възпитан от родителите си. Когато бях първи и втори клас, две последователни години (1986 и 1987) майка ми и баща ми си взимаха отпуските по едно и също време август месец и тръгвахме на обиколка из България. Показаха на мен и сестра ми цялата Родина, с всичките и красиви места и забележителности, и ние буквално бяхме поразени. Тогава реших, че като порасна ще стана историк. Това е емоционалната причина. Прагматичната е друга.България умира със страшна сила и това като че ли не трогва никого. Единствено патриотизмът, национализмът, родолюбието, както искате го наречете, то е едно и също, само това може да ни спаси. Защото ние нямаме друга родина и друго отечество. Само това ни е. И трябва да се борим да го запазим.
Коя е най-важната ти битка в момента? За промяна на съдържанието в учебниците?
Най-важната битка е за оцеляването на българския народ. Ние умираме. За 25 години сме намалели с 2 млн. души. Не е трудно да се предвиди какво ни чака, нали? Учебниците са само елемент от това, което се случва – цялостен процес на дебългаризация, денационализация, оскотяване, опростачване и акултурация на българския народ. Надявам се, да спечелим битката за учебниците, но това е само първата крачка.
Кой според теб има интерес от анти-българска политика в образованието ни?
Антибългарските политици, които я провеждат. Те нямат цвят и партийна принадлежност, защото са във всички големи партии. Забележете – учебниците, срещу които негодуваме, са издадени в периода 2004 – 2006. В началото на този период управлява НДСВ и ДПС, в края на периода – тройната коалициа (БСП, НСДВ и ДПС). После управлява ГЕРБ, после БСП и ДПС, сега отново ГЕРБ. А учебниците стоят едни и същи. Е? Кой има интерес според вас?
Смяташ ли, че има съзнателно унищожаване на българското самосъзнание? Кой седи зад това и защо? Не е ли прекалено конспиративно да мислим така…
И аз не знам вече. Никога не съм вярвал в теория на конспирацията. Обаче нека разсъждаваме малко. Може ли нещо толкова мащабно да се случва просто ей така, съвсем спонтанно? Подмяната на ценностите ни, сриването на националните ни герои, подмяната на историята ни, внушаването на комплекс за малоценност у българите, неистовата омраза, която изригва винаги по всякакъв повод всеки път, колчем нещо пробългарско пробие по големите медии? Когато във Варна успях да прокарам решение на Общинския съвет за връщане на българските имена на географските местности в общината, последва абсолютно планомерна кампания за очерняне на решението. При това кампанията не беше регионална, а национална. Фашисти сме били, пещерни националисти, българските имена били тъпи, иронизираха, осмиваха, отричаха. Е как така стана по едно и също време по всички медии? И как – когато областният управител върна обратно турските имена всичко спря изведнъж? И това е само един пример, мога да дам още десетки. А кой седи зад това – този, който управлява България. Нали не мислим, че страната ни е независима? Тя се намира в много по-грозна зависимост дори и от времето на съветската доминация. Категорично.
Защо ни се получи така, че…спряхме да ценим историята си и другите неща, които имаме? (да си патриот стана едва ли не…старомодно, смешно…)
Защото такава беше цялостната политика на новия режим след 1989. Не, че и преди това национализмът не беше приравнен с всички отречени и ретроградни идеологии. Просто параванната ни демокрация продължи старата комунистическа традиция. Отделно от това, случайно или не, в България се навъдиха едни патриоти и националисти, заради които като кажеш, че си с такива разбирания и веднага те слагат в същата категория. Омръзна ми, когато кажа, че съм националист, първо половин час да обяснявам какво не съм и чак след това да премина към това какво съм. От друга страна – проблемът е ясен. Въпросът е какво правим, за да променим тези нагласи. И отговорът е един – говорим това, което мислим, правим това, което говорим, даваме личен пример и се надяваме да заразим останалите с идеите си. Пък да става, каквото ще.
Кои са според теб най-фрапиращите прояви на анти-българско поведение? (примери около нас, освен учебниците по история…)
Вижте, у нас няма просто антибългарско поведение. У нас има античовешко поведение. Освен това, то не е само активно, а в повечето случаи е пасивно. Как по друг начин да охарактеризирам срамното мълчание на десетките „правозащитни“ организации, когато всеки ден в България цигани убиват, крадат и изнасилват възрастни и безпомощни българи? Как да нарека професионалните грантополучатели, лицемерно бранещи свободата на словото и същевременно пускащи доноси срещу български журналисти?Та, ако списанието „Шарли ебдо“ се намираше в България, Антибългарският хелзинкски комитет щеше отдавна да е завел хиляда дела срещу него. Ами, ако аз или вие пуснем карикатура срещу исляма или Мохамед? Смятайте, че направо ще ни повдигнат обвинение за престъпления срещу човечеството. Когато с цялостното си поведение показваш и демонстрираш, че някои хора имат повече права от нас, българите, това не те прави просто антибългарин. Това те прави античовек.
От друга страна, има и едно друго явление – патриотарство, манипулативен национализъм, по-скоро популизъм, който цели просто да си играе с тази чувствителна струна….Не е ли опасно това?
Разбира се, че е опасно. Тъй като хората у нас започнаха вече изключително много да се дразнят от очевидните несправедливости спрямо тях, национализмът започва да се превръща във фактор. В политически фактор. И много нелицеприятни типове изведнъж ще се събудят като убедени български патриоти. Лекарството в този случай е само едно. Гледайте биографиите на тези хора, първо, и второ – не ги слушайте какво говорят, а какво правят. Така ще се отсее сеното от плявата. Не може да твърдиш, че си националист, а да подкрепяш правителство на ДПС или да правиш коалиции с Бареков. Няма друг начин.
Каква е каузата, която може да обедини българите според теб?
Най-големият ни проблем е изчезването ни като народ. Ако около това не се обединим и не предприемем ходове за излизане от дупката, тя ще ни погълне окончателно до 15 години. От 2007. сме малцинство при новородените. Сами можете да сметнете какво ни чака, нали? Затова или приключваме този проблем, или проблемът приключва нас.
В разни ТВ студиа, твоите опоненти са казвали – той е русофил, гледа за интересите на Русия… Как коментираш и как си обясняваш това противопоставяне на хората в България?
Така ли са казвали? Не знаех. Обикновено, когато споря с русофили ме наричат русофоб, а когато споря с русофоби – русофил. Напоследък втората категория са доста по-агресивни, още повече, че те управляват държавата вече 26 години. А иначе противопоставянето е изцяло емоционално. Разговарял съм с такива хора. Едните мислят, че независимо от всичко Русия ни мисли само доброто и затова трябва винаги да сме с нея. Другите пък смятат, че Русия е архиврагът на България и винаги трябва да сме срещу нея. На първите задавам въпроса какво правим, ако интересите ни се разминават, а на вторите – ако съвпадат. Уверявам ви, отговорите са прелюбопитни. Едно обаче не търпя – някой да тъпче българските интереси. През последните години заради факта, че като американски сателит нямаме собствена политика, бяха унищожени много шансове за добър бизнес с Русия. И защо? За да угодим на новите си господари американците. Е, разбирате ли сега защо някой си бил казал такова нещо за мен? Според черно-бялото мислене на моите опоненти – щом си против новия господар, значи си за стария. Те въобще не могат да схванат, че единственото, което ние българите трябва да искаме, е независимост, каквато в момента нямаме. И каквато, апропо, и преди 1989 нямахме.
Ти накъде смяташ, че трябва да се ориентира България външнополитически?
Ние вече сме се ориентирали. Но сме се ориентирали като слуги, коита са поканени на коктейла само, за да ги вкарат в кухнята. България в момента е най-срамно зависимият американски сателит в Европа. Та в момента в правителството си имаме цели двама министри, които са бивши американски служители или слуги, не знам кое е по-точно. Когато Джон Кери дойде у нас ни зарадва, че щял да прати американски енергиен експерт, който да работи с правителството ни. Сигурен съм, че Плевнелиев е бил изключително „щастлифт“ от това, но за Бога – дори при комунистическия режим у нас нямаше съветски бази и съветски министри, или експерти в българския кабинет. Затова мисля, че външнополитически първо трябва да се еманципираме в собствената си среда. А после – можем и да се огледаме. Светът е динамичен и нищо не е вечно, освен собствените ни интереси.
Как си обясняваш наличието на толкова хора, които не смятат, че трябва да се настоява на национализма, на патриозма, защото сме модерни, вече сме в Европа…?
Чели ли сте „Криворазбраната цивилизация“? Ако не сте, прочетете я и ще разберете на какво се дължи. Вече сме в Европа… Та ние сме Европа. Впрочем, в същата тази Европа се надига мощна национална вълна, която заплашва да промени тотално сегашното либерално статукво. Чудя се какво ще правят тогава родните толерасти, които изведнъж ще се окажат направо извън времето и пространството. А и това няма да е нещо ново за нашия континент. През 1848 едно малко въстание в Палермо дава началото на цяла редица от революции, разтърсили почти всички европейски държави тогава. Тази пролет е наречена Пролетта на народите. Присъщото на родните либерални фашисти е невежеството и високомерието, с което гледат на всички инакомислещи и това им пречи да узнаят простата истина, че колелото на историята не е спряло, а се върти. Преди 25 години никой не вярваше, че България ще стигне до този хал, нали? Е, да се надяваме, че, ако сега сме най-отдолу, след още 25 години ще сме най-отгоре. И да работим за това сегашният ни период на декаданс и разруха да остане като лош спомен от старите вестници.
Ти на какво искаш да научиш децата си?
На това, на което са ме научили и мен моите родители. Да се гордеят с произхода си, да уважават възрастните, да помагат на приятелите си, да подават ръка, когато се наложи, да са честни, да си държат на думата, да са трудолюбиви. Мен са ме научили с личен пример, това правя и аз сега. Това са нормалните и валидни за всички хора неща. Всичко останало в живота те ще научат сами, когато израстват. Както всеки родител се надявам един ден да ме надминат и да се гордея с тях.
Кои са нещата, които като нация най-силно трябва да пазим?
Ние сме най-старата все още съществуваща държава в Европа, която при това винаге е носила само едно и също име. Ние сме дали на световната цивилизация една от най-разпространените азбуки – кирилицата. Нещо повече – ние сме съоснователи на цял отделен клон от човешката история – славяно-византийската цивилизация. Ние сме и първата национална държава в Европа. Но какво от това, ако след няколко десетиелтия се превърнем в екзотично малцинство в собствената си родина? Мислите ли, че някой ще жали и рони сълзи за нас? Не се ли пазим ние, няма кой да го направи. Затова, ако искаме да оцелеем като нация, сме длъжни да пазим освен историческата си памет за миналото си величие и езика, на който говорим, вярата, традициите и културата си. Защото това са нещата, които ни правят българи – общия произход, езика, традициите и самосъзнанието.
С какво се гордееш?
С много неща. Но искам да се гордея най-вече с нещата, които предстои да направя. Всеки успех след като се случи е вече минало. Затова е важно да пазим завета на старите българи, но преди всичко трябва да гледаме напред. Защото миналото не може да се промени, но бъдещето зависи само от нас.
Източник: lentata.bg
