Кристиян Димитров е на 20 години, от година и половина е основен футболист в „Оборище“. Вече има зад гърба си 85 мача за представителния отбор и общо 4 гола.
Местен юноша от школата на „Войводите“. Той се съгласи да даде интервю за читателите на ПИА, за което му благодарим! *
Кристияне, имаш 28 мача с Оборище през този сезон.
Отбеляза и два важни гола срещу – ЦСКА 1948 и Славия София II. Каква е твоята равносметка за сезона?
Равносметката ми за сезона е добра, дори бих казал, че надмина очакванията ми. Радвам се, че съм част от този отбор, а двата важни гола, които вкарах и то в ключови за отбора ни мача, ме направиха истински щастлив. Всеки спортист е доволен, когато с играта си допринася отборът му да побеждава и да върви напред.
Ти си юноша от школата на Оборище. Вече имаш 85 мача за представителния отбор и общо 4 гола зад гърба си. Лесен ли беше прехода за теб от юношеския към мъжкия футбол?
Преходът, който изминава един футболист от юношеския към мъжкия футбол, никак не е лесен. Тук е моментът, в който искам да благодаря на моите съотборници, треньори и на цялото ръководство на отбора, че бяха неотлъчно до мен. Те ми дадоха нужната подкрепа, както и шанс за реализация, като по-този начин успях да се впиша по-лесно в прекрасния колектив, който имаме.
В юношеския състав беше крило, а сега си халф. Защо и как се чувстваш на тази позиция?
Един футболист често сменя позицията си, според схемата на игра, която изпълнява отборът. Първоначално за мен този пост беше по-непознат, но с изиграните мачове и натрупания опит, смея да кажа, че това е по-добрата позиция за мен. Все пак, за да е добър футболист, той трябва да умее да се адаптира дори и в трудни за него ситуации.
Кой е най-щастливият ти момент през изминалия сезон?
А най-трудният?
Най-щастливият момент за мен дойде преди няколко дни, след като успяхме да изпълним дадената цел от ръководството на отбора, а именно да спечелим първото място в нашата група. Най-трудния ми момент беше, когато получих контузия на глезена и трябваше да пропусна няколко поредни срещи. Да гледам отбора отстрани и да не мога да се включа беше трудно за мен, но и това изпитание премина.
През сезона Оборище се справяше с куп трудности от различно естество – контузии, малко на брой играчи, домакинските си мачове играехте в Сарая….Въпреки всичко отборът се представя на ниво. На какво се дължи това, според теб?
Безспорно проблемите пред отбора през изминалата година не бяха един и два. Усещаше се липсата на нашия стадион, а най-вече на нашите фенове по трибуните. Контузиите които идваха една след друга оказваха влияние на някои мачове, но силният отборен дух беше едно от качествата, което ни помогна да се представим на ниво.
Без какво, според теб, не може един отбор?
Едно от нещата, без които един отбор не може това е колективът. За опита, който имам, смея да твърдя, че това е едно от най-важните неща, защото пътят към успеха тръгва още от съблекалнята. Отношенията и доверието помежду ни се пренасят и на терена. Да можеш да разчиташ на съотборника си във всеки един момент е ключово за доброто представяне и за бъдещите победи.
___________________________
*Интервюто с Кристиян Димитров е взето няколко дни, преди президентът на клуба Илия Анчев да обяви оттеглянето си от ръководството.
