Българската земя пази свидетелства за стотици крепости, които една по една възкръсват от забравата на времето.
Такава е и Красенската крепост, или Красенското кале, както го наричат местните, издигаща се на стратегически хълм на североизток над панагюрското село Бъта. Според топографите разстоянието по права линия от центъра на селото е само 1,83 км. Но шевролетът на екипа ни се помота доста, докато намери вярната посока сред множеството кръстосващи се черни пътища, независимо от помощта на GPS-а. В крайна сметка работа свършиха иманярските знаци – два камъка, поставени един върху друг, на различни интервали, които постепенно съвпаднаха с данните на електрониката и ни отведоха до крепостта.
А тя наистина е внушителна. И си е заслужавала още през 1977 г. да започнат разкопки, а по-късно и реставрационни работи. Които, напук на кризата, продължават и днес със средства, осигурени от община Панагюрище. Девет човека, наети по програмата за временна заетост, работят по "запечатването" на разкритите крепостни стени.
Иван Дражев е на обекта от години и е станал почти археолог. Авторитетно твърди, че всичко се прави с оригинални материали и по оригиналния начин. "Покриваме стените с хоросан, както е било някога, а не с цимент, защото той се руши бързо", разказва Иван. С колегите му грижливо струпват на купчинки това, което продължава да излиза от земята – парчета от керамични съдове и кости от домашни животни, по които може да съдим за менюто на крепостния гарнизон и начините на неговото приготвяне.
А време за кулинарни удоволствия войниците определено са имали. Калето се издига на възвишение със стръмни склонове, достъпно само от север и доминира над цялата околност. От юг тече река Луда Яна, от изток – река Бистрино дъно, а от запад – друга малка река. Крепостните стени заграждат площ от около 24 дка – най-голямата в Пазарджишко. Има двойна, а от югоизток – и тройна, крепостна стена. Широчината им е различна – от 1 до 1,8 м, а има участъци, запазени до 6 м височина. Главната порта на крепостта е била в северозападната й част, където на двата бряга на река Луда Яна личат следите на стар път. Във вътрешността на крепостта се забелязват постройки, изградени по подобие на стените на калето. Изследователите предполагат, че таен вход свързва Красенската крепост с реката
Според местните предания пък древен манастир лежи под калето. Сигурно това допълнително е възбудило интереса на иманярите, които на няколко места са изкопали огромни ями в търсене на съкровища. "Тук злато и сребро няма", смее се Иван. Според него, ако има някакви истински ценности, те може да са по съседните хълмове, където има следи от тракийски обекти.
Красенското кале излиза от забравата. Оказа се, че ентусиаст бътовчанин вече е довел пеша цяла група туристи, случайно дочули за крепостта.
Древният китайски философ Лао-цзъ е казал, че и най-дългият път започва с една крачка. Село Бъта вече е направило първата си крачка по пътя на културно-историческия туризъм.
Константин Събчев
