Днес е Лазаровден, първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението заедно с Цветница и Великден. Имен ден празнуват Лазар, Лазарин и Лазаринка.
Името има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“.
Свети Лазар се отбелязва винаги в съботата преди Страстната седмица. Той напомня за най-голямото чудо, извършено от Христос – възкресяването на Лазар 4 дни след смъртта му с думите „Лазаре, стани!“. Това става и непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Седмицата на Христовите страдания.
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник. Лазаровата събота е единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) служба не е в неделя.
Лазаровден се свързва с откъсването на зелени върбови клонки, които да красят вратите на Цветница. На този ден се изпълнява и обичаят лазаруване, след него момичетата стават готови да обичат и да се женят.
Девойките обикалят с цветя и пеят песни по къщите за всеки член на семейството. Стопанката ги дарява с яйца, символ на живота. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот.
На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито. На трапезата се слагат само постни ястия, на утрешната Цветница е разрешено да се яде и риба.
