Когато споменем български успех на международна сцена, няма как веднага да не излезе на преден план името на Даниела Гергелчева. И до днес тя продължава да бъде единствената българка при жените с европейска титла. Печели я през 1990-а година в Гьотеборг, Швеция. Отдадена на любимия си спорт, госпожа Гергелчева следи отблизо случващото се в „Арена Асарел”, където 2019 ITTF World Tour Asarel Bulgaria Open навлиза в решителната си фаза.
„Много съм изненадана от този хубав турнир. Такава голяма зала и толкова много хора. Радвам се изключително, че в Панагюрище е направено нещо много хубаво. А и наградният фонд е голям. Надявам се всички да играят добре за България”.
От дълги години тя следи развитието на играта от Франция, където има над 10 национални титли като състезател и треньор.
„Нивото на тениса на маса не само у нас, но и в другите страни от Европа, е страшно променено. Играта стана много по-бърза и за състезателите е още по-трудно да се конкурират с азиатците. За съжаление българите изостават все повече. Китайците бяха добри, а сега са още по-добри. Не знам как ще ги настигнем. Искам, обаче не знам как ще се случи, ще бъде трудно”.
През 2017-а Мария Йовкова стана европейска шампионка по двойки за девойки, тръгвайки по стъпките на Даниела Гергелчева.
„Мечтая някой ден отново да видя европейски шампион по тенис на маса от България. Дали ще бъде мъж или жена, няма значение. Трябва да се работи изключително много. Най-важно е да се изгради основа”.
Връщайки се към емоциите от европейската титла, Гергелчева отново напомни какво я е накарало да слезе от подиума по време на церемонията по награждаването.
„Качих се на почетната стълбичка и изведнъж разбрах, че не звучи българският химн. А аз съм българка, искам българския химн! Веднага слязох! И изведнъж го намериха, а ужким го нямаше”.
Госпожа Гергелчева се върна и към спомените от началото на своята кариера, когато в залата, в родния Момчилград, създава приятелство с човек, впоследствие спечелил три олимпийски титли, 7 златни медала от световни първенства и две първи места от европейски шампионати.
„Беше шестгодишен, когато дойде в Момчилград. Първата ни среща беше много интересна. Видях го в залата и започнах да се интересувам кое е това момче. В първия момент се зачудих как може да е толкова малък, а да вдига над 20кг. След това с Наим Сюлейманоглу станахме приятели”.
Въпреки че дълги години е далеч от родината, Даниела Гергелчева продължава да бъде сред най-значимите личности както за България, така и в частност за Момчилград. В знак на уважение към личността и спортните й успехи, скоро в града ще бъде кръстена зала на нейно име, за да могат последователите й в тениса на маса да черпят още по-голямо вдъхновение в преследването на нейните резултати.
