Мария Бегова
Гостуването на писателя Димитър Стефанов – Дънеков в Общинска библиотека „Стоян Дринов“ се превърна в символично завръщане в Панагюрище, където той пристига в началото на 80-те години на миналия век, за да започне работа в транспортния отдел на „Асарел-Медет“. Градът не само го посреща гостоприемно, но и го вдъхновява да напише своето първо стихотворение, естествено, посветено на Панагюрище. По-късно той става и председател на Литературния кръжок „Богдан Овесенянин“, вече под името Литературен клуб „Виделина“ и в продължение на почти двадесет години е човекът, който без умора събира около себе си не само литературното братство, но и художници, и музиканти в общ творческия кръг. Заедно с Томи Наплатанов и Стоян Радулов, по това време журналисти в местните вестници „Оборище“ и „Време“, издават вестника „Чат-пат“, превърнал се в любимо четиво на панагюрци със своите хумористични задявки в поезия и проза по актуални и злободневни теми от живота на града, допълнени с находчивите шаржове на художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев.
По повод 60-тата годишнина от създаването на кръжока, Димитър Дънеков написва книгата „Дойдох, видях…“ – една антологична история, посветена на творците на Панагюрище. Именно с тази книга и със спомени за Панагюрище започна неговият разговор с участниците в срещата, за да продължи с други спомени от почти тригодишното му пребиваване в Ангола, за което разказва в мемоарната си книга „Стъпка в петото измерение“, чието ново издание бе конкретният повод за гостуването на писателя в библиотеката. Медиатор на срещата беше Стефан Рапонджиев, главен библиотекар. В разговора се включи и кметът г-н Желязко Гагов, който припомни как са се срещнали за първи път на премиерата на неговата поетична книга. Тук бе и Стоил Атанасов, който е написал три песни по стихове на Димитър Дънеков. Макар и без китара, акапелно, с подсказване от автора и от публиката, чухме една от тях. Имаше въпроси, имаше автографи и подаръци на книги. Имаше вълнения, спомени и усмивки.
Днес той живее в Брацигово и продължава да пише – предимно книги, посветени на историята на родния му край. Но пред дошлите в петъчната вечер приятели, бивши колеги, съратници и братя по перо, Димитър Дънеков призна, че срещата в библиотека е радостно завръщане в града, където са преминали най-щастливите му години. „Панагюрище е в сърцето ми завинаги“.
