По покана на председателя на СЛРД “Сокол 1893” Пазарджик Евгени Абаджиев, Областният управител Стефан Мирев участва в работна среща по повод предстоящите промени в Закона за Лова и Опазване на Дивеча. На срещат присъстваха народни представители от област Пазарджик – Димитър Гечев, Десислава Тодорова, Десислава Костадинова, Даниела Малешкова, Надя Клисурска и проф. Станислав Станилов. В дискусията се включиха и председателите на Ловно-рибарските сдружения от Панагюрище, Велинград, Септември, Пещера и Батак.
Ловците от Пазарджишко поискаха повече права и свобода на действията им да бъдат регламентирани в новия Закон за лова, който вече е минал през обществено обсъждане и предстои да влезе за гласуване в Парламента.
Събирането на подписката е започнало преди година, съобщи лидерът на дружеството на авджиите Евгени Абаджиев, който е и председател на Инициативния комитет за събирането й. До момента към нея са се присъединили хора от над 60 сдружения в цялата страна с 47 000 ловци.
Главните искания са за удължаване на сроковете за ловуване. За дивата свиня, например, сега е разрешен отстрел от 15 октомври до началото на януари. Абаджиев подчерта, че ако бъде удължен до края на януари, от една страна ще се регулира популацията на дивите прасета и разпространението на африканска чума, от друга – те ще нанасят по-малко щети на земеделието.Подобно е и ограничението за водоплаващ дивеч. За патици например сроковете приключват в началото на февруари, защото е взето предвид мнение на експерти, че от същия месец на годината започва размножителния период. Нито една двойка птици не започва да гнезди толкова рано, заяви Абаджиев.
Другият проблем, който бе поставен на дневен ред, е задължението за ловните организации да осигуряват по 70 хектара ловна площ за всеки от членовете си. Така се стига до парадоксалната ситуация в нито едно сдружение в региона в момента да не могат да се приемат членове, с изключение на Панагюрище. Желаещите да предадат занаята на синове и внуци ги записват и в Северна България, където заради обезлюдяването е по-възможно да се намерят места. Същевременно тук има дружинки с внушителна по списък членска маса, а на лов едва се събират по петима-шестима. Като пример Абаджиев посочи „Тополница“, в което членуват към 200 души, а за излет едва се сформират групи от по 10-20 човека. Причината – много от ловците, записани тук, впоследствие се изселват в София, Пловдив или други големи градове и на практика не ловуват в региона. Затова предложението е ловната площ да стане препоръчителна, не задължителна.
Ззасегнат бе и проблемът със скитащите кучета и котки, които с времето подивяват. Тогава тръгват из полетата и унищожават маса полезен дивеч – птици, малки зайчета и дори малки сърни. На година само пазарджишкото дружество разселва над 4000-5000 екземпляра полезен дивеч на стойност около 50 000 лева и искат по-сериозна защита на тези инвестиции. От екоорганизации обаче се оказва натиск да не се разрешава избиването на тези хищници, вероятно с надеждата за тях от ЕС да бъдат отпуснати пари за приюти. Същевременно е трудно да се докаже дали едно куче е безстопанствено, защото масово пастири не спазват задължението си да слагат „спъвачки“. Пазачите на стадата пък били „като вълци“, нападали ловните си себеподобни.
Поставен беше и въпросът с използването на токсични препарати включително забранени, в земеделието. Тяхна жертва нерядко стават птици, зайци, в които организациите на авджиите също инвестират немалко средства, затова предложението е да бъде предвиден по-сериозен контрол от страна на Агенцията по храните и по-конкретно – структурите й за растителна защита.
