Рубриката води
Дарина ДЕЧЕВА
Освобождаването от отрицателните емоции, създадени от нашите мисли и вярвания, създава трудности, с които най-вероятно ще се сблъскате, независимо от техниките за освобождаване, които ползвате.
Как се формират навиците?
Примерът, който е даден нататък, е с емоцията гняв, но тази информация може да бъде приложена към всички нежелани навици или шаблони на мислене.
В нас не съществува невронна група, свързана с гнева. Когато като дете многократно ставаме свидетели на гняв, обикновено от страна на родител, така лесно заучаваме поведението му. Колкото по-често виждаме гнева, толкова повече той става част от нашите мисли. Когато продължително време изпитваме гняв, той става част от нас и невроните в нашия мозък, свързани с емоцията гняв, продължават да растат. Тогава се случва едно от следните две неща:
- Ние самите започваме да изразяваме гняв и това усилва тази невронна група, укрепва я, като по този начин ú помага да нарасне още повече.
- Ние не одобряваме гнева и започваме да се противопоставяме на изкушението да се гневим. Но когато се противопоставяме, ние, за съжаление, пак сме се фокусирали върху емоцията гняв и така отново усилваме тази невронна група.
Всяка ситуация, която предизвиква гняв или противопоставяне на гнева, създава различна невронна пътека, която обаче води до невронната група на гнева.
Невронните групи в мозъка, които са най-големи и най-силни, реагират първи, най-бързо и най-лесно.
И така сега, в зряла възраст, ние имаме голяма група от неврони, свързани с емоцията гняв и многобройни невронни пътеки, водещи към нея.
Да помислим за гнева като за един град. Да мислим за невронните пътеки като за многото пътища, които водят към града.
Както можем да видим от тези обяснения, имаме голямата, силна невронна група, свързана с гнева и множество пътища, водещи към тази емоция. И сега, като възрастни, ние имаме тази нежелана отрицателна емоция – или мисловен шаблон – и искаме да се отървем от нея.
Подводни камъни:
- Подводен камък 1:
а) Започваме да използваме освобождаващи техники, те заработват веднага и навикът изчезва. За съжаление, по-късно навикът се появява отново, когато се случва нещо, което задейства мисловния шаблон по различен невронен път, но водещ пак към същата нежелана емоция.
б) Използваните техники не заработват веднага и ние продължаваме да опитваме да премахнем нежеланата емоция, но без особен успех.
И при двата варианта е важно да осъзнаем, че както при града с многото пътища, дори ако затворим един път, все още има достъп до града.
Повечето хора не разбират как работи мозъкът ни. Следователно както при варианта без резултати, така и при варианта с връщане на нежеланите негативи, има голяма вероятност да изоставим усилията и да повярваме, че емоционалното освобождаване или не работи, или не си струва времето и усилията.
- Подводен камък 2:
Нека да предположим, че сме постигнали успех в премахване на емоционалната привързаност. Започваме да живеем с увереността, че сме обезглавили ламята. За съжаление, природата не търпи празни пространства. След като сме елиминирали негативната емоция, не сме направили нищо, за да запълним празнотата.
Можем ли да отгатнем какво следва? Точно така, или си намираме нов негативен навик, или отново възраждаме стария.
- Подводен камък 3:
Още по-голям проблем има, когато навикът е бил част от нас в продължение на много години. Сега си е отишъл. Въпреки че вече не искаме да занимаваме с гнева, той ни липсва. Ние не сме се научили да функционираме по различен начин. Изпитваме силно желание да си върнем гнева и той отново да бъде част от нас.
Четири предложения за справяне с неуспехите:
Сега, след като вече сме въоръжени с разбиране за това как нашите нежелани навици и шаблони на мислене се формират в мозъка, ето четири предложения, които да ни помогнат да се справим с някои от неуспехите, които може да срещнем, докато практикуваме емоционалното освобождаване.
- Когато се освобождаваме и резултатите не са мигновени, или дори и да са, но проблемът все още се връща, нека си спомним обяснението за формирането на навиците и различните невронни пътеки (пътища), водещи към този навик (град). Нужно е само да бъдем бдителни по време на освобождаването и да не се отклоняваме от пътя напред.
- Нужно е да се освободим от негативния шаблон „Вече нямам гняв“. Използвайки шаблона за гнева, ние можем да се освободим не само от шаблона на гнева, но и от шаблона „Вече нямам гняв“. Това помага за елиминирането на емоционалната привързаност, която се чувства, когато нашият стар приятел гнева не е вече с нас.
- Очевидно, като се опитваме да се освободим от гнева, ние вероятно се опитваме да постигнем спокойствие и търпение. Тъй като това е мотивацията зад нашите усилия, след това ние трябва да се освободим и от желания от нас резултат – да бъдем спокойни и търпеливи. Ако не го направим, ще бъдем разочаровани и ще генерираме вътрешно напрежение всеки път, когато не успяваме да бъдем такива, каквито искаме да сме.
- Запълваме празнотата от освобождаването, като пренасочим вниманието си към нещо положително, което ни зарежда с любов и щастие. Като пренасочваме мислите си (без никаква съпротива или борба) ние създаваме по-голяма и по-силна невронна група, фокусирана върху щастието, която ще се активира по-бързо и по-често.
Поддържането на набор от поне 2-3 наистина невероятни „чувствам се добре“ спомена в съзнанието ни помага да променяме посоката на мисленето си, когато пожелаем.
Не е нужно да се тревожим, ако нямаме такива спомени, на които да разчитаме. Човешкият ум не може да прави разлика между реално и въобразено. Просто трябва да създадем свой собствен спомен за ситуация, за която знаем, че ще ни накара да се чувстваме изпълнени с любов и щастие.
Ако следваме тези предложения, те ще ни помогнат да преодолеем някои от невидимите препятствия, с които се сблъсква човек, докато работи по личната си емоционална свобода. А можем да използваме и една по-дълбока техника, приложена по-долу, при която с помощта на визуализация на обект се разрушават и късат невидимите връзки с него, чрез които се чувстваме здраво „задържани“, като в плен.
Упражнение за освобождаване от привързаност чрез водене на дневник
(визуализационна техника)
Уединете се на спокойно и тихо място. Затворете очите си и отпуснете тялото си. Помислете за своя обект на привързаност и болката, която изпитвате след неговата загуба. Позволете си да потънете в онова безпокойство, в тъгата, в чувствата, които ви носи това. Влезте в контакт със своя свидетел, когато наблюдавате себе си в тези чувства. Какво забелязва вашият свидетел?
После запишете точно кое е онова, към което сте привързани, и множеството нива на привързаност, които може да вървят с него. Например ако сте привързани към личност, напишете не само името на личността, но и качествата, които са важни за вас. Запишете частите от връзката, към които сте привързани, нещата, от които смятате, че е особено трудно да се откажете. После запишете частите от вас, които се облагодетелстват от тези качества, които мислите, че може да загубите. Ако сте привързани към възможност за работа, запишете нещата, които сте очаквали, че ще ви донесе тази работа. Към успеха, парите, престижа или изгодите сте привързани? Коя част от вас особено се нуждае от тези неща?
Можете също така да сте привързани към група чувства. Може би сте привързани към чувството на издевателство и гняв, които дадена ситуация повдига във вас, и сега сте привързани към озлоблението. Може би сте привързани към желанието да сте прав, да побеждавате или да правите дадено нещо по определен начин.
Щом веднъж си изясните точно към какво сте привързани, позволете на вашия свидетел да чуе историите, които си казвате относно тази загуба. Вероятно мислите, че това е единствената възможност да получите нещо, или мислите, че никога няма да бъдете цели без него, че никога няма да бъдете способни да обичате отново, да творите отново, да имате свобода отново. Чуйте тези истории и нека вашият свидетел установи тяхната достоверност. Извадете чувствата от истината. Запишете истината до тези твърдения, когато можете.
След това направете списък на това какво ви коства тази привързаност. Колко енергия се влага тук и откъде идва тази енергия? Ако можехте да си получите обратно тази енергия, какво би било по-подходящо да се направи с нея? Ако вашата работа ви е откъсвала от семейството, вижте дали можете да си представите как си връщате тази енергия и я влагате в семейството си. Ако вашият навик ви е коствал здравето, представете си, че пренасяте тази енергия върху по-здравословни практики. Ако вашата връзка е пречела на работата ви, представете си, че влагате тази енергия обратно в работата си.
Когато свършите със записването в дневника, е време да влезете във връзка със себе си и да изтеглите енергията от вашата привързаност, като я пренесете на по-подходящи места. Със затворени очи се върнете за момент към чувството, което сте имали или бихте имали, ако животът ви бе се изпълнил така, както сте го планирали (тоест без загубата на тази привързаност). Пропийте клетките си с това чувство. Забележете кое ви харесва във връзка с него – високата възбуда, чувството на завършеност или важност.
След това пред мисления си взор отдръпнете този обект, личност или събитие от себе си, правейки ясно разделение. Благодарете му за дадения урок. Когато се отдалечи, си представете, че откачате влакната на енергията, както човек откача куката от рибата, за да я хвърли обратно във водата. Замотайте се в тези влакна, издърпвайки енергията обратно в своето непосредствено поле. После повикайте обратно образите на нещата, от които се нуждаете, за да ви дадат енергия. Вижте своето семейство, работа, здраве или онова, което е най-подходящо, за да получите нови количества енергия от себе си. Вкарайте тези неща в своето поле и накарайте влакната енергия да се свържат с тях вместо това. Ако все още има чувство на празнота, помислете за начини, по които бихте могли да я запълните – дейности, практики или други хора, с които можете да прекарвате времето. Позволете да се върне доброто чувство, с което сте започнали, като си представяте тези други елементи в своя живот. Пропийте клетките си с това чувство и от това място на сила кажете сбогом на онова, от което трябва да се освободите. С леко адаптиране тази техника и упражнение за водене на дневник могат да се използват в еднаква степен и за избягване на привързаност, тъй като са две страни на една и съща монета.
Усилията по самоусъвършенстването не би трябвало да ни носят разочарование. Нужно е само приемане на нещата такива, каквито са сега. Това помага да се елиминира вътрешната съпротива.
След като веднъж приемем кои сме, става много по-лесно да правим промени.
=====================================================================================
Предложените техники са част от начините за справяне с емоционални привързаности и зависимост, описани от Джийн Енгър в книгата „Емоционалното освобождаване“. Упражнението за освобождаване от привързаност чрез водене на дневник (визуализационна техника) е преживелищна техника от лично участие в семинар „Системното заплитане в кръга на живота“ с водещи системните терапевти Джорджиа Сотиропулу и Павлос Вузулидис, Гърция.
_____________________________________________________________________________________
Дарина Павлова Дечева е психолог и позитивен психотерапевт, член на Дружеството на психолозите в България (BGRP-1446-ISCO-2634-6001;6002), както и на Дружеството по позитивна психотерапия в България и WAPP. Освен това е и сертифициран треньор по групово-динамичен тренинг и ескперт подбор, оценка и развитие на персонала. Сертифицирана за терапевтична работа по метода на фамилните системни констелации към Фондация „Фамилни констелации-България” – фасилитатор и системен терапевт. Притежава сертификати за участие в семинари и уъркшопи на Института по терапия и експресивни изкуства – гр.София за работа с арт-терапевтични техники и интервенции при консултиране и терапия на осиновени деца, деца от разведени семейства, деца в риск, както и при лечение на емоционални травми от отхвърляне и изоставяне на деца и възрастни. Към момента е в обучителната програма по Детско-юношеска психотерапия към Дружество по позитивна психотерапия в България.
Психолог-психотерапевт на свободна практика.
