Едва ли когато са му месили прощъпулник Христо Докузанов от Панагюрище е хванал кървавицата и суджука. Въпреки това панагюрецът успява за много кратко време да си извоюва името на най-добрия софийски колбасар.
Архивите сочат, че е роден през 1885 г., а баща му е роднина с емблематичната за борческия град Райна Княгиня (Попгеоргиева). Остава сирак от малък, защото умира баща му, но това пък го тласка към чиракуването в месарски магазин в родното Панагюрище. Там ученолюбивото момче усвоило тънкостите на по-сетнешния си занаят, а когато поотраснал Христо заминал за София, където бил нает от Франц Клоучек. Той пък му разкрил тайните на чешките колбаси. След като починал Клоучек, младият и предприемчив Докузанов теглил кредити, включително и от популярния тогава банкер Атанас Буров, за да откупи магазина и да продължи да го развива, това се случва през 1918 г.
Магазинът му в София се намирал на днешния бул. „Дондуков“, тогава наричан „Свети Крал“, подобно на църквата, строена от брациговци и по-късно прекръстена на „Света неделя“.
Колбасарницата разполагала с невероятен набор от месни изделия, като дори надхвърлила балканския хоризонт и влязла още тогава в Европа, с майсторски направения леберкез и винервурст. Тези специалитети били предлагани по същото време в столицата от чешки майстори, но панагюрецът бил толкова добър в анаята, че само като ги пробвал веднага можел да определи месото, от което са направени и подправките, които придават специфичният им вкус.
Барабар с чуждестранните салами, нашанецът не пропускал да направи и традиционните български луканки и суджуци, които ароматно привличали минувачите с миризмата на копър и кимион, черно пиперче и праз. Колбасарницата била много живописна, защото в нея можели да се видят пръти, на които се люлеели кървавици и домашни наденици, а зад витрините посетителите можели да видят и прясно месце, което също се купувало с голяма охота от софиянци.
Може би той е един от първите българи, които започнали да произвеждат кренвирши, хамбургки салам и сарфалади. Колекцията се допълвала от пушени меса, пастети, приготвени по домашна рецепта, както и шунка. Докузанов имал нюх и за привличането на клиенти. Той прекрасно знаел, че българинът има консервативен вкус и ако не му адеш да опита нещо ново и да го одобри, никога няма сам да посегне към него. Заради това заръчал на магазинерите си да правят мешани пликове. Това означавало в кесията от амбалажна хартия да пуснат малко луканка, малко кървавичка, малко леберкез и така от всичко по малко.
Както всички панагюрци така и Христо Докузанов си бил майтапчия. Вместо да мисли сложни и неразбираеми заглавия за своите изделия, по-пикантните били наречени „Ергенче“, за да повдигат мерака на младите момци с лютичкото, мешаното в кесиите било два вида – „Букет“ и „Обикновен букет“. Зад тези пароли се криела цяла поредица от вкусни комбинации салам, мортадела, бабек, старец, суджук и филе, роле.
Животните от които се правили вкусотиите също се отглеждали под контрола на Докузанов, той наел специален яхър в кв. „Хаджи Димитър“, контролирал и с какво се хранят добичетата, за да вкусно месцето им. Купил и ливади, за да има винаги под ръка и сено за телетата, които не трупат тлъстина от растенията.
Христо Докузанов направил още много добрини. Освен, че давал от колбасарницата си храна на бедните, с негови пари е построено читалището в родния му град Панагюрище. За дарителството си е награден със златен медал от Българския Червен кръст.
Голямата му страст бил спортът. Правил е дарения за най – голямото младежко дружество „Юнак”, издържа прочутия български борец Дан Колов, подпомагал е и футболния отбор Левски.
Прочутата колбасарница „Докузанов” била срината до основи по време на бомбардировките през 1944.
Собственикът ѝ я надживял с десет месеца, сърцето му не издържало и на 2 октомври 1945 година Христо Докузанов починал. Но днес споменът за неговите умения и човечност е жив.
По материал на pzdnes
