Хореографът Мария Бензарова: „С усмивка през трудностите!”

Ден преди изявата на нашите момичета в Зала 1 на НДК

 Всички я познаваме като хореограф на мажоретния състав при СОУ „Нешо Бончев”. Винаги е усмихната, а чудесната й коса, която има, не може да остане незабелязана. Тя сякаш е въплъщение на цялата й женска волност. Освен това, тя самата е олицетворение на грацията, стила, красотата. И това са само част от качествата, които притежава, защото другото е специфичен чар, който само една българка може да носи в себе си. Не знам защо, но след разговора ми с нея, в съзнанието ми изплуваха думите от разказа "Шибил" на Йовков: „Каква чудновата бърканица – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!” 

Разговорът ни е като водопад. На два пъти успява да ме просълзи, защото говори чисто и искрено за всичко, което прави. Говори с любов!

Съвсем скоро – на 28 март, мажоретният състав при СОУ „Нешо Бончев” ще отпразнува своята пета година от създаването си. Празникът ще бъде отбелязан по вълнуващ начин от чаровните и усмихнати красавици. С какво ще ни изненадат на своя рожден ден? Какво им предстои? Как е започнало всичко за тяхната любима хореографка? И какво не знаем за нея?

Искам да ми разкаже нещо за себе си и тя подема с усмивка:

– Родена съм през април, в град Пазарджик, в семейство на музиканти и танцьори. Родителите ми са много музикални хора. Майка ми е била цигуларка. Баща ми все още свири на кларинет. Баба ми е народна певица и до ден днешен стои на сцена и пее. /смее се/. Общо взето са ме закърмили с любовта към фолклора още от дете. От петгодишна танцувам български народни танци. Записаха ме тогава в бившия пионерски дом и оттогава досега – танцувам. Имам една сестра. Завърших средното си образование в Пазарджик, в Техникума по химични технологии. През 1998 година ме приеха в Югозападния университет в Благоевград в специалност Българска народна хореография със специализация Български народни танци. Там изкарах и две  допълнителни специализации – Характерни танци и Класически балет, след което се върнах в Пазарджик и започнах да преподавам в селските читалища от региона. Те ми бяха първият учител.

Как стана така, че избра да работиш в Панагюрище?

– Четири години след като се дипломирах записах и магистратура в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/ гр. Пловдив. Преподавах български танци в читалището на гр. Стрелча, когато се запознах със Стефка Стефанова – музикален педагог в ОУ”Марин Дринов”. И тя ми предложи да дойда да работя в Панагюрище. Тя беше човекът, който ме доведе тук. И така започнах. Първоначално преподавах една година български народни танци на шест паралелки от първи до пети клас в училище „Марин Дринов”, след което Веска Барова ми предложи да работя в СОУ „Нешо Бончев”. Аз се съгласих. Първоначално там имаше само една паралелка /шести клас/ с профил „Българска народна хореография”. Преподавах само два часа седмично, защото по учебна програма е толкова и пътувах от Пазарджик всяка седмица. На връщане се отбивах през село Бъта. Там работех в читалището с деца. Впоследствие часовете се увеличиха. И през 2009 година се роди и идеята за мажоретен състав. Не знам дали обществеността знае, но госпожа Красимира Лазарова – учител по физическо възпитание в нашето училище, е първата жена, която е създала мажоретен състав в Панагюрище. По една или друга причина тя беше оставила децата и тях ги беше поела друга колежка. Нивото им обаче не беше добро. В непринуден разговор с госпожа Лазарова коментирахме този факт и се замислихме защо да не направим и един състав към гимназията. В училището има достатъчно красиви и кадърни момичета, които ще могат да се справят. Тя беше човекът, който събра момичетата. И започнахме да работим. Нашата директорка Веска Барова много смело застана зад гърба ни. Изпратихме писма до всички фирми за набиране на средства за костюми и аксесоари и съставът се получи. На 2 май 2009 година беше дебютът ни на площада. И до момента съставът съществува. В момента има шест възрастови групи от първи до десети клас.

Предстои Ви да отбележите петата си годишнина през месец май. С какво ще изненадате многото си почитатели, които искрено Ви се радват?

– Март месец са и Бончевите празници. Тогава училището има юбилей, който съвпада с годишнината на нашия състав. Приготвяме един грандиозен концерт, който ще бъде в Театър Дом-паметник. На този голям концерт ще бъдат всички шест възрастови групи, които освен маршове ще танцуват и танци на народите. Имаме хореографска паралелка, която ще покажем за пръв път, защото тя е от тази година. Ще покажем и дечицата от първи клас, които играят български народни танци. В концерта ще участва господин Иван Иванов с неговата вокална група „Шанс”, защото те също са наши талантливи деца. Идеята на този концерт е да се покаже талантът на децата от училището. На сцената ще бъде и господин Нистор Хаинов с ученици, които ще рисуват през цялото време. Ще имаме гости и изпълнители от Пазарджик, но няма да издам какви… /смее се/. Като изненада ще поканим нашите каки, които вече са студентки от първата група, с която стартира мажоретния състав, които ще бъдат наши гости.

Как се работи с тези момичета? Трудно ли ти е понякога? Разкажи ми нещо повече за този процес?

– По принцип процесът е дълъг, но не мога да кажа, че е труден, защото аз ходя с много голям мерак на работа. Проблем нямам с тях, защото всички деца идват с много голямо желание и ентусиазъм, и много леко се работи. Те винаги попиват напътствията. Научила съм ги те самите да дават идеи за това как определен танц може да стане по-добър. Смея да твърдя, че най-голямата възрастова група вече работят като професионалисти, не само на сцена. Те се изявяват в различни форми в страната и чужбина. Имаме зад гърба си много концерти, много участия, много турнета.

Какво друго Ви предстои, освен тази годишнина, която ще отбележите през март месец?

– Утре 25 февруари ще танцуваме в Зала 1 на НДК, на концерта за Годишните музикални награди на „Планета Пайнер”. Както знаете ние участвахме в един видео клип на Соня Немска, чиято дъщеря е в състава и ни покани да я представим на събитието. Освен това ни предстои и традиционното турне във Франция.

Участвахте в предаването на Гала „На кафе”. Какви емоции ви донесе това гостуване?

– Страхотни! Хората бяха много гостоприемни и ни посрещнаха много топло. Много добре се отнесоха и към мен, и към децата. Гала е страхотна. Много добър и много готин човек. Това, което не ни хареса, е че много малко време ни дадоха. /смее се/ Ама следващия път ще искаме повече. За мен това беше един връх – да покажа моя труд и по национална медия. Надявам се обществото да ни е харесало. Децата са много доволни от това преживяване. Въпреки, че първото им показване по телевизия беше преди три години. Имахме турне в Истанбул. Целта на фестивала беше популяризирането на това изкуство. И освен, че имахме много дефилета и концерти, там ни поканиха и в турска телевизия. Имахме две живи предавания. Едното беше с интервю. Там останах много горда с децата, защото всички говорят английски език много добре и се представиха чудесно. След гостуването при нея получихме покана от Министерството на културата, с която ни канят за втора поредна години да участваме в Международен младежки фестивал на изкуствата в Германия. Миналата година това не се осъществи поради отказа на нашия духов оркестър, тъй като едното от условията за участие, е да имаме духов оркестър. Това е много голям фестивал, с конкурсен характер. Общината откликна, за което сме й много благодарни, но музикантите отказаха, заради условията на престой, които домакините предлагаха. Тази година пак ще преговаряме. Надявам се да откликнат. Мажоретките са свикнали и на много добри условия, и на много лоши. За тях е важно да участват, да се покажат, както и за мен. И светът да види и да чуе за Панагюрище, и за нас.

Нещо в личен план предстои ли ти?

– Не… За мен на първо място е работата. Отдала съм се изцяло на нея, защото това беше моя детска мечта, която осъществих. Много трудно ми беше… Но резултатите ми носят истинско удовлетворение. Доста съм натоварена. Нямам време за личен живот, защото от сутрин до вечер съм в Панагюрище, в танцовата зала. Тук е мястото да благодаря на нашата директорка, която ми направи страхотна зала. Децата работят с голямо желание в нея. Благодаря й за това, че стои зад мен и ме подкрепя във всяко мое начинание. Благодаря и на родителите, които са много търпеливи. Те довеждат децата, изчакват ги, колкото трябва. Благодаря и на  децата затова, че са толкова упорити и работят с амбиция.

Водиш и групи за народни танци? Ще ми разкажеш ли малко повече и за тях?

– Групите са две. Тази идея се роди преди пет години от учителките от „Нешо Бончев”. Те ми казаха: „Що не вземеш да учиш и нас? Стига само децата си учила…” И така стартира групата. А в момента има две групи – напреднали и начинаещи, с които работя два пъти седмично по един час. Живи и здрави предстои сформиране и на нова група. С тях също много пътуваме. От скоро започнахме да ходим по фестивали. Повече ходим по екскурзии. Това са много хубави хора. Хора, които са наистина запалени по фолклора.

Има ли още нещо, което би искала да направиш?

– Да. Още има какво да се желае. Това, което престои, като идея, е догодина, през новата учебна година да сформирам детски танцов състав по български народни танци, защото тук, в Панагюрище, като цяло тази традиция я няма. И за мен е много болно, че нямаме детски танцов състав, а Панагюрище е голям град и тук има много кадърни деца, със заложби и данни за добри народни танцьори.

В края на разговора ни Мария сподели, че за нея Панагюрище е един прекресен град, с хубави хора. Освен тук обаче тя работи и води уроци по танци в села от околността: с. Оборище, с. Величково, с. Ветрен дол, с. Ивайло. Попитах я какво си пожелава?

– Само да бъда жива и здрава! И оттам нататък нищо и никой не може да ме спре да работя!

ВИЗИТКА

Родена: През април

Зодия: Овен

Девиз: С усмивка през трудностите!

Мрази: Лицемерието

Обича: Работата си и пътешествията

Недостатък: Много малко време отделя за семейството си

Кое качество у хората най-много цени: Добротата и честността

Приятелите: Истинските са много малко, но затова пък са качествени и ценни.