Мартин Захариев е роден на 3 юли 1967 г. в София. Завършил Право в СУ "Климент Охридски".
Работи в областта на музикалното продуциране, издателската, радио- и телевизионната дейност. Ръководи като главен редактор или издател едни от емблематичните списания на българския медиен пазар. Бил е водещ на "Всяка неделя" по Ефир 2.
Продуцирал албуми на Дони и Момчил, Милена, Васил Петров. Собственик на Ретро Радио и Радио Гонг. Член на УС на АБРО. Издател на списанията "Егоист", "Плейбой", "Ритъм", "Мотор Шоу", "Bulgaria Air", "High Flights", "Гуд Фуд", "Топ Гиър".
Издател и главен редактор на UNION MEDIA – месечно луксозно списание за музика, кино, видео и Hi Fi.
Депутат от Коалиция на България в 42-ро НС.
По време на Деветата световна среща на медиите, която се проведе през миналата седмица, малко преди да вземе участие в дискусията, касаеща промените в медийния закон, Мартин Захариев отговори на няколко въпроса на ПИА.
Според доклада на "Репортери без граници", в последните 4 години свободата на словото в България е паднала от 68-о на 87-о място… Ще изчезне ли медийният слугинаж у нас?
Това е най-големият шамар от 20 години насам. Това е тотална дискредитация на политиката като институция. Всичко се сгромолясва пред очите ми. Много е болезнено. Умните политици трябва да имат качества на визионери. Но и в политиката, и в журналистиката, това преди всичко е въпрос и на професионални стандарти. Не съм оптимист, че проблемът „професионална журналистическа етика” ще бъде решен.
– Като издател възлагали ли сте по-специални поръчки на журналисти?
Ако питате дали съм възлагал поръчки на журналисти от рода на „да резнем главата на този или онзи”? Никога! Нито един журналист, работил при мен, не би твърдял противното.
– Трябва ли и кое е най-важното, което трябва да се промени в медийния закон ?
Трябва да се промени медийният закон. Трябва да се знае, че медийният регулатор регулира само съдържанието, той не регулира пазара. Органът, който регулира пазара в държавата, се нарича Комисия за защита на конкуренцията. Това, което се случва, е изключителната динамика на технологиите, на новите цифрови услуги, на масовото навлизане на дигитални медии и съвършено новият подход, който трябва да регулира съдържанието в тези нови цифрови медии. Или пък да либерализира регулацията в тях.
– Как от дясно мислещ, преминахте вляво? Вие самият сте капиталист, не е ли по-логично да сте с десни политически разбирания.
– Автентичното дясно, към което принадлежах 2 десетилетия, се сгромоляса на последните избори. Разпадът му започна през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски привлече милиони дясно ориентирани хора под знамето на НДСВ. През 2005 г., след фиаското на царя и НДСВ, се появи новата политическа утопия на българите – ГЕРБ, която окончателно разгроми СДС и ДСБ. България има нужда от мощна дясна партия, а не от ГЕРБ. Ако Иван Костов си беше тръгнал отдавна, ситуацията щеше да е друга. Дълбоко вярвам, че в БСП има процес на обновление. Има ясни сигнали за това. Вярвам и че Сергей Станишев е гарант, че ще има волята и куража да отстои на насрещния натиск срещу тези промени. Това ми дава основание да вярвам, че би могло именно БСП да бъде знак за промяна, тъй като без съмнение България се нуждае от сериозна промяна в множество сектори на управлението. Не виждам друг кораб от големите кораби в морето, който може да обърне платната, които доста целенасочено ни водят към скалите.
– Какво Ви липсва, за да сте щастлив?
– Богата държава, нормално общество, толерантни хора – какво му трябва на човек?
