На 8 май отбелязваме Международния ден на Червения кръст и Червения полумесец. Празнува се от 1953 г. по решение на международната конференция на Червения кръст в чест на годишнината от рождението на Анри Дюнан (1828 г.), швейцарски общественик и носител на Нобелова награда за мир за 1901 г., инициатор за основаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 г.
Именно той през 1859 г. организира лазарет и оказва помощ на ранените при битката при Солферино. При тази битка по време на австро-итало-френската война от 1859 г., състояла се на 24 юни 1859 г., загиват 22 хиляди австрийци и 17 хиляди французи и италианци.
Анри Дюнан, който бил свидетел на битката, бил потресен от мащабите на кръвопролитието и решил да направи всичко възможно, за да облекчи страданията на войниците. Така той става основоположник на Червения кръст.
Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец обединява повече от 400 млн. души в 175 страни.
Официалното наименование Международен червен кръст е утвърдено през 1928 г. на международна конференция в Хага. През 1906 г. в Османската империя се появява благотворителна организация Червения полумесец, аналог на Червения кръст.
През декември 2005 г. дипломатическата конференция на международното движение Червен кръст и Червен полумесец утвърждава още една емблема, наречена Червен кристал. Според активистите на движението тази емблема е по-подходяща, тъй като не носи в себе си нито религиозен, нито политически смисъл.
Червеният кръст е международно хуманитарно движение, създадено за защита на човешкия живот и здраве, за осигуряване на уважение към човешкото достойнство и за предотвратяване и облекчаване на страданията на хората, без разлика на националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи. То обединява няколко международни и множество национални организации.
Дейността Червения кръст по време на война е посветена на облекчаване страданията на ранените военни, цивилни и военнопленници, а в мирни времена е насочена към осигуряване на медицинска и друг вид помощ, особено след бедствия, като наводнения, земетресения, епидемии, към подобряване на здравното образование и възпитание, организиране на кръводаряването и други.
