Здравей! Как и преди колко време се роди групата? Разкажи кои са хората, обединени в нея и кой е ядрото на Modica?
Процесът на създаване продължи няколко месеца – от края на лятото, до началото на зимата на 2013 година. Modica e есен.
След напускането на първата ми група FaceOff, не мислех да спирам. Имах идея за създаване на нова банда. Тогава потърсих Георги Тинков (вокали). Бях го срещнал на една от репетициите с FaceOff и ми направи впечатление, че имаме общ проблем – музиката. По-късно се присъедини барабанистът Димитър Иванов. Окончателният си вид групата придоби след присъединяването на Мартин Дерменджиев (соло) и Стоян Недков (Бас).
Ядро? Да откроиш човек от една банда е все едно да откроиш един иснтрумент от една песен, трудно е. Всеки си има своята тежест.
Как дойде идеята за името и какво означава?
Modica e латинска дума. Означава среда, в нашия случай – златна среда. Нека използвам едни думи на Буда:
„Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса. Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири.“
Ние искаме да свирим. Интересното е, че по-късно разбрахме за градчето Modica в Италия. То се намира в Сицилия, а всички знаем, че там на най-голяма почит е семейството. Всяка група трябва да бъде семейство, Харесва ми идеята.
Разкажи малко за жанра, в който творите? Смяташ ли го за комерсиален? И ако не, то това не би ли било пречка за по-нататъшното ви развитие и реализация? Музиката се променя, материалното вече е на преден план пред голяма част от музикантите.
Стараем се да се разграничаваме от класическия рок. Много банди са насочени към него. По-скоро музиката ни носи алтернативен дух, искаме да бъдем алтернатива за публиката. Но не сме комерсиални, не мисля, че изобщо рок музиката към днешна дата е комерсиална в България. Но търсенето определя предлагането. На сцената идват и си отиват групи, стилове, но рокът винаги остава, защото рокендролът не е просто музика, той е светоусещане.
Имате авторски парчета. Разкажи за тях и издай малко от „кухнята“ – как се случва творческият процес при вас?
Авторските парчета искат време, търпение, муза. Не винаги музикантите разполагат с тези неща. Понякога започваме от китарен риф, понякога от текст. Различно е. Ето интересен пример за една от песните. Басистът ни Стоян Недков, който в момента е и вокал, отворил първата ми стихосбирка. Открил текст, който решил да нареди върху музика. За мен беше странно, защото не пиша в рима, а той бе успял да изпее въпросното стихотворение. Другите момчета сложиха останалите иснтрументи и се получи нашата „Зависимост“. По-късно я записахме в студио и сега се върти в ефира на БНР.
Има ли групи, от които сте се повлияли?
Спокойно може да се каже, че всичките изпълнители, на които правим кавъри, са ни повлияли малко или много, а именно – Стенли, Атлас, Д2, П.И.Ф., U2, Placebo, HIM, Depeche Mode, Guns ‘n’Roses, Metallica. Разбира се, ние не имитираме никой от тях, напротив, даваме различен дух на техните песни. Мodica e една различна проекция на музиката им.
Кой е концертът, след който сте се чувствали най-вдъхновени?
Всеки концерт носи своето вдъхновение. Но ако трябва да откроя момент, то това може би е последното ни участие на „Фестивал +“ – Пазарджик. Имаше няколко хилядна публика. Когато започнахме да свирим нашата „Зависимост“, смартфоните на феновете светнаха като звезди. Небето слезе за няколко минутки на земята, или беше цяла вечност, знам ли, красиво, вълнуващо, вдъхновяващо. Дори сега, като говоря за това, настръхвам.
Много хора смятат, че няма незаменим човек. Какво би станало, ако някой напусне внезапно групата?
Няма незаменими хора, важното е да се продължи напред. Групата е идея, а идеята трябва да стои над единиците. Лятото на 2015 година Георги Тинков напусна групата и Стоян Недков пое вокалите. Така Modica не спря. Интересното е, че Георги преоткри своята музикална страст като барабанист и така през есента на 2016 година се завърна в бандата. Сега Modica има двама барабанисти, с които се гордеем.
С какво се занимавате извън групата и как съчетавате професионалните и училищни ангажименти си със свиренето?
На Георги му предстои да завърши средното си образование, Стоян учи програмиране в столицата, Мартин следва музика в Пловдив, Митко зема длъжност в общинската администрация на град Панагюрище, а аз работя в „Асарел – Медет“ АД. Всичко изброено е приоритет, следват личните ангажименти и накрая е свиренето. Modica краде и малкото останало свободно време, което притежаваме. За това е необходимо това време да го използваме максимално рационално. С две думи, ако имаме 2 часа на седмица, то в тях се работи професионално.
Имате ли други хобита, освен музиката? С какво се занимавате, когато не репетирате?
Едни пишат поезия, други се вълнуват от съвременни технологии, трети са конструктори. Ние сме нормални хора, имаме си хобита, даже може би и повече от необходимото. Да кажем, че всеки си има собствен начин да изследва света.
Каква е равносметката за отминалата 2017?
2017-та беше най-успешната в нашата 4 годишна история. Успяхме да направим 12 концерта в 8 различни града на България. Беше наистина вълнуващо да посетим толкова много нови места, да срещнем стотици, да не кажа хиляди хора, носещи рокендрола в ДНК-то си. Всъщност това беше истински подвиг за една група от провинцията, защото всички клубове проявяват недоверие, когато чуят, че идваш от малък град. Но ние представихме Панагюрище достойно.
Какви са мечтите ви като музиканти?
Може би най-много мечтае Мартин, защото вече споменах, че следва музикална специалност в ПУ. Той е много добър китарист, истински талант. Обичам да се шегувам, че той е единственият истински музикант в Modica. Вярвам, че ще успее. Възможно е и Георги да последва неговите стъпки към Пловдив. Ще видим. За мен, Митко и Стоян, музиката е само хоби.
Какви са бъдещите ви планове? Какво ни предстои да видим и чуем?
Започнахме ударно годината с концерти в Бургас и Ямбол. През март сме в София, а през април – в Благоевград и Дупница. Като цяло искаме да направим възможно най-много концерти и през тази година. Да посетим още нови места. Да срещнем още нови хора. Ако имаме вдъхновение, може да направим още авторски песни, а защо да не ги запишем и в студио. Времето ще покаже докъде можем да стигнем.
Отразяват ли адекватно медиите случващото се на българската ъндърграунд сцена?
Не мисля. Трябва да ги търсиш, да им се молиш. Тук искам да ти благодаря, че ни потърси и поиска да пишеш за нас. Всичко случващо се на българската ъндърграунд сцена е нещо позитивно. Всъщност всичко хубаво случващо се в България остава ъндърграунд. Пресата се концентрира върху негативни новини, хората се концентрират върху негативните новини. Стига. Има и много хубави неща в страната, нека научава обществото за тях. И не на последно място, всяко медийно отразяване е една добра и безплатна реклама за група като нас.
Смятатш ли, че сте открили собственото си лице като група или ви чака още път?
Да, сигурен съм. Това се случи в последната година и половина. Намерихме най-накрая своето звучене. Не съм музикален анализатор или критик, но ако трябва да дефинирам нашия стил, то ние сме алтернативна хард рок банда.
Какво не достига на родните групи?
Някои банди се справят доста добре. Веднага се сещам за групи като Sevi, Jeremy, Odd Crew. И тук не говоря за ъндърграунд сцена. Мисля, че могат да бъдат добър пример за младите банди как се прави успешен рокендрол в днешно време. Но аз бих желал да срещам повече музиканти, които пеят на български език.
А какво е мнението ти за чалгата? Знам, че темата е дълга и болезнена, но е факт, че голяма част от младите хора слушат чалга. Други пък казват, че слушат всичко….Какво е мнението ти за подобна всеядност?
Чалгата е огледало на съвременния живот, за това бих казал, че е полезна до някъде, защото индикира в какво сме се превърнали. Това, че има хора, които се оглеждат в нея и им харесва, това е друга тема. Не може всички да слушаме рок, или поп, или рап, защото хората сме различни. Музиката донякъде дефинира нашите ценности. Чалгата не ме плаши толкова като музика, а това, че се превръща в култура. А тези, които слушат всичко, може би просто музиката не им страст, а само фон на всекидневието. Не ги обвинявам.
Не мога да не те попитам и за поезията…Втората ти стихосбирката излезе миналата година. Каква е връзката между рок музиката и поезията? Текстовете на авторските ви парчета твои ли са?
Аз вярвам, че поезията е рокендрол и рокендролът е поезия. Да, повечето наши песни са с мои текстове. Много социални теми ме вдъхновяват да пиша. А когато бъде и изпято, чувството е наистина неописуемо.
Разкажи ни за Modica и Нонка Маслева?
Това е един експеримент, който ни хареса. Направихме с нея няколко акустични песни, публиката ги прие много добре. Акустичната музика има друг вкус и се радвам, че това меню го има в кухнята на Modica. Нонка е много добър изпълнител, с нея се работи на много високо ниво, за нас е удоволствие. Сигурен съм, че ще имаме за в бъдеще още поводи за съвместна работа.
Има ли още нещо, което би споделил с читателите ни?
Ако не сте идвали на наш концерт, побързайте, животът е кратък, а светът – пълен с удоволствия. Информация за бъдещите ни събития ще откриете на фейсбук страницата на групата – https://www.facebook.com/MODICA-BAND-376842112452416/.
На финала – няколко думи за феновете?
Искаме да благодарим на всички хора, които отварят сърцата си за нашата музика, на всичките собственици на заведения, които ни дават шанс да свирим при тях, на всички организатори на фестивали, които ни дават сцена. Искаме да благодарим и на хората, които са близко до групата и ни подкрепят. Бъдете здрави, обичайте се. Rock ‘n’ roll is not dead.
