До неподправения свят на съвременната българска писателката Мона Чобан имаха възможност да се докоснат панагюрските ценители на книгата. Срещата им с нея се състоя снощи, в Градска библиотека „Стоян Дринов“.
Земна, достъпна, обаятелна – такава е Мона Чобан. Вечерта премина в приятен разговор, на който всички, които присъстваха, имаха възможност да споделят и да попитат авторката за нещата, които ги вълнуват около нея и творчеството й.
Мона Чобан живее във Франция. Но си купува къща в най-магнетичната планина на България – Родопите. Мона не може да се раздели със стремежа си да открива нови светове и хоризонти, които я правят истински щастлива.
Къщата й се намира в Киселчово – малко селце на 30 километра от Смолян. Сгушено е сред баирите, в пазвите на Родопите, далече от главния път за селата Смилян и Могилица. В този „забравен от Бога“ край заедно със съмишленици Мона създава Фондация и артцентър с ателиета, в които се провеждат етно уикенди за възраждане на селото и позабравените български традиции. Тази Фондация ще съдейства за издаването на романите на пет български писатели в Русия и пет руски – в България, уточни писателката на първите чиклит романи у нас.
Самата Мона сподели за родопската природа: „Там маслото е жълто, водата е изворна, въздухът е друг“. Писателката разказа, че за нея е удоволствие да меси тесто, да твори в процеса на обзавеждането на дома, който са си купили със съпруга й.
Въпреки, че е завършила специалност „Поезия“ тя не пише стихове. Смята, че писането на романи оправдава повече авторския труд. „Колкото и да не си признаваме, и ние – хората на перото, искаме да има смисъл от нещата, които правим – обоснова се тя – Всеки е щастлив когато е оценен и забелязан, и всеки се стреми към това, нали?“.
Писателката говори и за живота си във Франция. Като положителна страна от манталитета на французите, тя изтъкна тяхното уважение към културата като цяло и отношението им към писателите в частност, и хората на изкуството въобще. Нещо, което в България, според нея, липсва като приоритет.
Мона Чобан е от хората, които непрекъснато търсят нови светове. Според нея човек трябва да прави това, което му се прави, без да се чувства ограничен.
Срещата завърши с обещанието й за нови гостувания в Панагюрище, където тя увери, че се е почувствала уютно. И това наистина пролича. Панагюрци също останаха доволни от запознанството с един различен творец, който без съмнение може да бъде наречен човек на света – жаден и винаги готов да открива нови и истински светове.
