На 14 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище започва двудневното Оборищенско събрание, което на практика представлява първото българско народно събрание изобщо. Събранието се провежда от 14 до 16 април 1876 г. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 г.
В него участват делегати от българските земи, за чийто брой още се спори, но е прието, че заедно с апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов с придружители и пълномощници, както и хората, които са се грижили за охраната и приготвянето на храната, той е бил около 150 души.
В историята съществуват няколко версии относно броя на представителите, взели участие в Оборищенското събрание. Според чуждите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са присъствали много революционни дейци, които обаче не са били редовни делегати, но общият брой едва ли е надхвърлял 150 души. Тома Георгиев, първият секретар на Бенковски и участник в събранието, пише в своята „Кратка история на Средногорското въстание“ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души. Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в затвора от делегата Тодор Душанцалията, пише в книгата си „Първата пушка“, че на Оборище са били събрани 108 представители. Самият Захарий Стоянов твърди в „Записки по българските въстания“, че е имало списък на представителите, който пазел вторият секретар на Бенковски Тодор Белопитов. След неговата гибел обаче документът попаднал в турски ръце, но вероятно е бил изгубен и затова не е бил публикуван, както това е станало с някои други заловени документи. Захарий Стоянов твърди, че е използвал именно този турски списък при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV Панагюрски революционен окръг.
В „История на Априлското въстание“ (1907) от Димитър Страшимиров се твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския списък. Информация за подобен списък Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все пак признава, че списъкът на Захарий Стоянов е верен, и ляга в основата на списъка на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища. Друг списък на оборищенци има в „Княжество България“ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които почти напълно се покриват с данните на Захарий Стоянов. Освен тези списъци съществуват още няколко, които обаче копират или използват в голяма степен данните от посочените. Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в списъка на Захарий Стоянов. Другият е на Георги Данов в брошурата „Оборище“, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който очевидно е съставян въз основа на списъците на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.
Върху паметника в местността „Оборище“ пък са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил списъкът на Димитър Страшимиров. В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци“ (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.
