В календара с изненадващите празници датата 23 януари заслужава особено внимание. Именно на този ден по света се чества Ден на почерка, или ако трябва да се направи по-елегантен превод на National Handwriting Day, може да се каже, че всъщност става дума за Ден на ръкописа. Инициативата за отбелязването му принадлежи на Асоциацията на производителите на инструменти за писане. Любопитно е също, че именно на 23 януари е роден изтъкнатият американски държавник Джон Хенкок, който пръв поставя своя подпис под Декларацията на независимостта.
Твърди се, че по почерка на човека може да се разбере повече, отколкото той може да разкаже за себе си. И за да се вникне по-добре в личността на индивида, е била създадена науката графология. Чрез нея, с помощта на сложни методики, се изчисляват някои тенденции в поведението, лични пристрастия и дори евентуалната склонност към депресия.
Особен интерес за учените представляват ръкописите на известните. В дневници, писма, поеми и обикновени бележки експертите намират доказателства или опровержения на различни теории и догадки, свързани с гениите, оставили забележителна следа в човешката история. Защото именно почеркът позволява не само между редовете на написаното от великите да се открият знаци, които представят известните като обикновени хора с всичките им недостатъци.
Почти всеки, който види почерка на Франц Кафка, има пълното право да отбележи, че авторът му не владее най-прилежния стил на писане. А фактът, че е изключително неуверен в себе си и болезнено възприема заобикалящия го свят, е надлежно документиран в дневниците на създателя на култовата новела „Преображението“. Нека обаче бъдем честни – на гениите се прощава всичко, включително и зле изглеждащите ръкописи.
Буквите, излезли изпод перото на Джон Роналд Руел Толкин, изглеждат като древен код, създаден от самия Гандалф, познат от книгите на автора на бестселъри. Всички завъртулки на писателя приличат на магическо заклинание. Почеркът на основателя на жанра фентъзи само доказва, че Толкин съвсем неслучайно е завладял света с романа си „Хобит“ и неговото продължение – трилогията „Властелинът на пръстените“.
Елвис Пресли е един от най-противоречивите образи в историята на музиката изобщо. Кралят на рокендрола купувал на приятелите си къщи и плащал за сватбите им. Когато наведнъж станал собственик на 14 лимузини, ги подарил на непознат посетител на автокъщата. Нищо чудно подобно поведение да се е отразило и на почерка, който също е толкова непоследователен, колкото и прочутият по цял свят американски изпълнител и актьор, един от първите, включени в Залата на славата на рокендрола.
Мрачен и загадъчен, самотен и метафоричен, Едгар Алън По оставя следа в литературата като автор на едни от най-страховитите разкази. Като бижутер той внимателно изографисва всяка буква, а силният наклон на почерка му разкрива колко е напорист и какъв сложен характер всъщност има. И това изобщо не би трябвало да учудва никого, тъй като самият По е бил убеден, че именно благодарение на стремежа към перфектното майсторство и упоритата работа всеки писател е способен да сътвори гениално произведение и да пресъздаде най-фините душевни преживявания.
Сред последните послания на Мерилин Монро едно от най-показателните е написано именно по времето, когато психологическото състояние на актрисата се влошавало все повече и повече. Но въпреки душевния хаос на русокосата икона, текстовете й се четат без особени усилия. При по-внимателно вглеждане в ръкописите на една от най-прочутите блондинки обаче се забелязва фактът, че често, без видима необходимост, използва главни букви. Според експерти това означава, че образът на великото АЗ (актрисата) в края на краищата е потиснал обикновената човешка същност на Норма Джин.
Прославеният автор на „Великият Гетсби“ имал доста четлив почерк. Нещо повече – в ръкописите на Франсис Скот Фицджералд най-често може да се забележи само една поправка (обикновено в началото). Писателят обаче по-скоро е изключение сред изкушените от словото, но пък е ярък пример, че текстове на гениални произведения не винаги са поредица от грешки и поправки.
Една от бележките, написани от Чарли Чаплин през 1967 г., когато „великият диктатор“ на киното е в напреднала възраст, разкрива, че характерът му изобщо не е бил от най-лесните. Заострените ъгли, различните по размер интервали между думите и напористият като цяло почерк говорят за мъж, който като че ли е изпитал и знае всичко. И наистина животът на филмовия гений е бил белязан от големи перипетии, но и от немалки успехи.
В ръкописите на Петър I, сътворени от царските му пръсти, когато още е невръстен юноша, личи цялата противоречивост на неговата същност и вътрешните конфликти. Графолози са на мнение, че голяма част от свършеното от първия император на Русия от династията Романови, включително и решенията му (повечето от които са наистина исторически важни и полезни за страната), често са породени от съвсем други мотиви, отколкото е прието да се смята.
За Наполеон се знае, че е променял почерка си няколко пъти (има данни за поне седем). С напредването на годините ръкописите на Бонопарт стават все по-объркани и неразбираеми. Върху написания от френския император роман, наречен „Клисон и Евгения“, се поизпотили доста експерти, вещи в разкодирането и на най-заплетените текстове. Забележително е също, че при пълководеца, фатално загубил битката при Ватерло, почеркът и подписът са абсолютно различни. Това е характерно за случаите, когато е налице поразителната разлика между имиджа, социално желаната маска и случващото се под повърхността на образа.
Ръкописите на Сергей Есенин приличат на съчинения на петокласник. И не става дума за съдържанието им, а за почерка на прочутия кавгаджия и автор на гениални стихотворения. От начина, по който съвсем по детски – набързо, но същевременно старателно са подредени буквите и изреченията, се създава впечатлението, че въпреки приписвания образ, поетът всъщност е имал доста мек характер.
