На 29-ти август 1921 година на 85-годишна възраст умира спасителя на Самарското знаме – Никола Корчев.
За Никола Корчев
разказ от първо лице от Константинка Корчева-правнучка.
“Прадядо ми Никола Павлов Корчев е роден
през март 1836 г. в село Горна Диканя,
Самоковска епархия. Оженил се млад, на 19
години, за мома от Долна Диканя. Бил едър
човек, много висок – около 2,10 м, силен, буен и непокорен.
Една нощ, било е през 1872 г., пристигнали в
дома му двама турци и пожелали да останат само жените в къщата, а прадядо ми и баща му отпратили. Никола и баща му се престорили, че
тръгват, а всъщност нападнали турците,
изтрепали ги и ги заровили край воденицата.
Казват, че тая история била
послужила като първообраз на
сцената от „Под игото“. Тъй
или иначе, но като заровили
труповете, трябвало бързо да
бягат. Качили се всички на
каруцата и тръгнали към
Самоков.
Но поради буйния си характер, Никола
не търпял неправдите. На гръцкия
владика Матей показал пътя за Гърция и му
рекъл, че за него място в Самоков няма.
Като го назначават да кара влак по
линията Русе – Варна, на няколко пъти, скрит
във вагона за въглища и дърва, пътувал с него дяконът Левски.
Като го подгонват турците
решава да замине за Цариград,
където постъпва на работа в
Барон-Хиршовата железница.
Заради това, че закачил
бременната му съпруга, Никола
убил турчин и пак се наложило
да бяга в Букурещ.
Там се свързал с българските
емигранти и се включил в
Опълчението, в Трета
опълченска дружина под
командването на подп.Калитин.
От Плоещ тръгва по пътя на
Самарското знаме.
Самарското знаме е
един от символите на
Освобождението.
Знамето е ушито от
монахините от
Самарския девически
манастир. От едната
страна е украсено с лика
на Чудотворната
Казанска Богородица, а
от другата страна са
извезани образите на
светите братя Кирил и
Методий.
В битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води ожесточен бой за Самарското знаме.
Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой.
Никола Корчев с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. За подвига си Никола
Корчев бил награден с
орден за храброст „Св.
Георги“ – IV степен.
След Освобождението е последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина. След демобилизацията се установява във Варна.
На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. Макар след години, изпраща телеграма до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност.
Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Костите му са положени в храма-костница на Шипка.
Поклон пред героя!
