Габриел Гарсия Маркес – бащата на магическия реализъм, днес навършва 87 години. Известният писател, журналист, издател и общественик е роден в Колумбия през 1927 г. Известен е като Габо в цяла Латинска Америка. Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 г. Сред вечните му произведения са „Сто години самота”, „Любов по време на холера”, „За любовта и други демони” и др. Представяме ви няколко крилати фрази на великия автор.
„Не е вярно, че хората престават да преследват мечтите си, защото остаряват. Те остаряват, защото престават да преследват мечтите си”.
„Те живяха достатъчно дълго заедно, за да знаят, че любовта е винаги любов, по всяко време и навсякъде и става по-устойчива с приближаването на смъртта”.
„С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом”.
„Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти”.
„Ако те научиха нещо заедно, то това е, че мъдростта идва при нас тогава, когато вече не може да ни послужи за нищо”.
„Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не може”.
„Най-важното нещо в живота е не какво ти се случва, а как ще го запомниш”.
„Винаги остава нещо, което да обичаш”.
„Успя да я различи в бъркотията, през сълзите, бликнали от неповторимата болка, че умира без нея, погледна я за последен път с толкова сияйни, печални и благодарни очи, каквито тя никога не бе виждала у него за половин век съвместен живот, и успя да й каже с последното си издихание: „Само Бог знае колко те обичах”.
