На 28 февруари 1907 г. е роден писателят Емилиян Станев:
" Едва ли има народ с орис като нашата… Приличам на мономан, все същите горчиви мисли за българската съдба и все същите безплодни, а може би и погрешни разсъждения за българската душа не ми дават спокойствие.
Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа."
Интересът към изтъкнатите представители на обществото никога не секва. Обикновено големите умове не морализаторстват, не хулят, не раздават щедро съвети и препоръки. Допирът с тяхното виждане за ценностните представи е благодатен извор за смислено общуване. Предлагаме изповед на писателя Емилиян Станев (1907-1979 г.), записана от журналиста Георги Чаталбашев в края на 70-те години, както и негови размисли:
„Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.
Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.
Смятате ли, че литературата е помогнала с нещо светът да стане по-добър? – Не от желание да зачудвам, а защото все повече се убеждавам – изкуството не по-малко е развращавало човека, отколкото го е издигало.
Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.
Едва ли има народ с орис като нашата… Приличам на мономан, все същите горчиви мисли за българската съдба и все същите безплодни, а може би и погрешни разсъждения за българската душа не ми дават спокойствие.
Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа.
Какво е историята освен история на човешкото безумие и човешката тайна.”
Ето и изповедта на Емилиян Станев, записана от журналиста Георги Чаталбашев:
Коя според Вас е най-ценната човешка добродетел?
Чистосърдечността.
Недостатък, който сте склонни най-лесно да извините?
Глупостта.
Недостатък, който Ви внушава най-голямо отвращение?
Подлизурството на мазниците.
Кое е Вашето любимо занятие?
Ловът и съзерцанието.
Кое развлечение Ви е най-приятно?
Пак ловът и играта с моите ловни оръжие.
Вашата представа за нещастието?
Техническият напредък.
Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?
На хитреца, който от хитрост си откъсва главата сам и на полуучения – всезнайко.
Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?
Много са, не мога да кажа кой е най-хубав.
А най-печалният?
Когато късно съм разбрал истината. И тия моменти са доста, за съжаление.
Коя е Вашата най-голяма надежда?
Че няма да умра никога, макар и да съм човек, следователно – смъртен.
Вярвате ли в приятелството?
Понякога.
Вашият любим литературен герой?
Бай Ганьо.
Вашият любим поет?
Иван Вазов.
Вашият любим прозаик?
Йордан Йовков.
Вашият любим композитор?
Моцарт.
Вашият любим художник?
Оня, който е нарисувал Десислава в Боянската черква.
Какво е мнението Ви за най-младата литературна смяна у нас?
Мнозина са позовани, малко са призвани.
Кое според Вас е шедьовърът на природата?
Във всеки случай не е човекът, може би цветето.
Посочете някои от отличителните черти на нашата епоха.
Съпротивата, съзиданието, но и пресищането, отчуждението.
Кои качества у българина цените най-много?
Твърдоглавието му.
Напишете една от Вашите мисли или цитат, който Ви е приятно да си спомните.
Ех, мои грехове, скрити от хорските очи, вие ме карате да върша добро!
Вашият девиз?
Колкото по-сложно, толкова по-неразрешимо и следователно по-весело, по-умно!
Как виждате бъдещето на човечеството?
Да се пресели и на други планети, понеже богатствата на земята няма да му стигнат!
Размисли от книгата „Неутолимият”, Стоян Каролев, Български писател, София 1982 година; изповедта е записана от Георги Чаталбашев
Снимка: Тодор Славчев
