Днес се навършват 16 години от смъртта на художника Цветан Панчовски.
Цветан Панчов Панчовски е роден на 25. 01. 1954 г. в с. Оборище, Пазарджишка област, Република България. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в гр. София. През 1978 г. завършва Художествена академия „Репин” – специалност „Монументална живопис” при проф. Мыльников в Санкт Петербург, Русия. От 1985 г. е член на Съюза на Българските Художници – СБХ. Участва в ръководството на секция „живопис” към СБХ. Има участия в повече от сто /100/ национални изложби. Негови творби участват в групови и регионални изложби в България. Реализира самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови творби са притежание на Национална Художествена Галерия – София, както и в повечето регионални художествени галерии и много частни колекции в страната и чужбина. Отива си внезапно на 12 април 1999 година, оставяйки след себе си десетки картини – много от са подарък и спомен за негови приятели от Панагюрище и Троян, други са притежание на художествени галерии, негови платна са откупени от частни колекционери от България и чужбина.
Преди година ПИА публикува интервю с панагюрката Павлина Долджева, която в личния си блог е организирала своеобразна виртуална изложба на картини и илюстрации от Цветан Панчовски. Нека в днешния ден си припомним…
Павлинка Долджева: Цветан Панчовски е личност, която не може да отсъства от живота на приятелите си
– Госпожо Долджева, разкажете за инициативата да съберете картини на художника Цветан Панчовски във виртуална изложба?
Цветан Панчовски е личност, която не може да отсъства от живота на приятелите си /а те са толкова много/. Убедена съм, че всеки от тях можеше да се заеме с неговата виртуална изложба и не мисля, че това е някаква специална моя заслуга. Просто нещата така се подредиха: 2014 година е белязана с болезнени за нас годишнини на Цецо и това е подарък за празника на мъдрата зрялост – 60 години на нашия приятел.
– Кога се роди идеята за виртуална изложба?
Идеята за изложбата дойде по най-естествения начин – случайно, макар че, нищо не се случва случайно. Моя фейсбук приятелка беше отправила предизвикателство чрез публикуване на картината Малка нощна музика на Цанко Лавренов и който хареса публикацията щеше да получи задача да направи същото с картина на друг пловдивски художник. Харесах тази публикация и попитах дали може да ми възложи панагюрски художник. Радена Драгиева поиска от мен картина на Цветан Панчовски. Задачката си беше направо мечта. Снимах картина директно от стената у дома и се зарадвах на възможността да я покажа на повече хора. А после споделих с приятели идеята – картините на Цецо, които не са в галерии, а в домовете ни, да бъдат събрани на едно място, което нарекохме „виртуална изложба”. Разбира се, тези, чиито собственици ще се съгласят да ги споделят. Вероятно тук е мястото да благодаря на Радена Драгиева.
– Какво ви донесе в чисто емоционален план това издирване на картини?
Потърсихме съдействие от други наши приятели и виртуалната изложба започна да „расте”. Изключителна благодарност на сем. Радулови, които първи споделиха с всички емоционалното богатство от приятелството си с Цветан Панчовски и дадоха един чудесен старт на идеята. За мен търсенето на приятели и картини е удоволствие и удовлетворение, особено в случаите в които събужда много емоции и у споделящите приятели. Това издирване ми донесе много нови приятелства, много съпричастност и готовност за съдействие и от хора, които не са познавали лично Цецо и нямат негови картини. Подходихме към изложбата не като специалисти, не като художествени критици или експерти. Затова и заглавието е просто: „Цветан Панчовски – художник и приятел”. Споделяме спомени като приятели и даваме шанс на много повече хора да го опознаят като човек и едновременно с това да се докоснат до част от огромното му творчество.
Всяка картина ни връща назад във времето, спомен за повода, за жеста, музиката, която е звучала, казаните думи, смехът, разказите, песните… и навсякъде около нас Цецо – голям, със заразителното си чувство за хумор и детски тъжни очи, винаги рисуващ върху парче хартия, салфетка, платно или всичко, което позволява да бъде запълнено с неговия талант.
– Картините са публикувани и могат да се видят във Вашия личен блог, заедно със спомени на приятели за Цветан Панчовски….
Бихме искали да съберем колкото се може повече спомени и картини до 12.04.2014 г., когато се навършват 15 години без неговото физическо присъствие. Думата смърт е толкова чужда, нелепа и неподходяща за приятеля, който живее в домовете ни чрез картините си, че предпочитам да не я използвам. За тези приятели, които не са успели да се включат до тогава, рубриката „Цветан Панчовски – художник и приятел” остава постоянно отворена. Благодаря на всички, които се включиха до момента и оставам в очакване за още много картини и разказани спомени. Обнадеждена съм, че с времето ще стават все повече и повече, защото освен наш приятел Цецо е част от Панагюрище, от България и от света.
Виртуалната изложба можете да видите тук
