Покушението на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история според броя на жертвите. Кървавият акт е извършен на 9 март 1985 г. Във вагона за майки с деца на влака Бургас – София е поставена бомба. Устройството е с часовников механизъм и е настроено да се задейства при навлизането на влака в тунела близо до гара Буново. Адският взрив е дело на членове на нелегална организация, назоваваща се Турско националноосвободително движение в България. Атентатът идва като реакция на възродителния процес, провеждан от комунистическата власт по онова време, и поредното преименуване на мюсюлманите в България.
Заради закъснение на влака с две минути бомбата избухва на гарата в Буново, а не в тунела. На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта – Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж.
При инцидента загиват 12-годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Тежко са ранени други 9 души.
На 25 април 1988-а на смърт са осъдени атентаторите Елин Маджаров (с рождено име Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб). Няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на Народна република България и осъдените са екзекутирани.
През 1990 г. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007-а в близост е открит паметник на жертвите на атентата.
