Петър КЪРДЖИЛОВ,
доктор по кинознание
На 20 април 1876 г. българското население в няколко окръга на Османската империя се вдига на въоръжен бунт срещу своя почти петвековен поробител. Прибързано подготвено, зле организирано, избухнало не на предварително определената дата (1 май), оказало се съвсем не „повсеместно" (както е било замислено) и останало без подкрепата на Великите сили, Априлското въстание скоро бива потушено с нечувана жестокост. Въпреки неуспеха си то влиза в историята като събитието, белязало най-яркия връх в българското националноосвободително движение.
Признателните потомци започват да отбелязват с тържества годишнината от 20 април в началото на XX век. Макар и още през 1886 г. да е организирано поклонение по повод на 10-годишнината от свикването на Великото народно събрание (взело решението за обявяването въстанието) в местността Оборище, където бива въздигнат внушителен гранитен кръст, повечето съвременни източници уверяват, че „първото официално честване" на Априлската епопея се е състояло през 1901. За случая Райна Попгеоргиева Футекова „възпроизвежда" главното знаме на панагюрските въстаници -„репродукцията" и до днес е една от реликвите в родния й дом, превърнат в Къща музей „Райна Княгиня". В Панагюрище бива заснета и част от хроникално-документалния филм „Априлското въстание" (1926). Поводът за сътворяването му пък е 50-годишнината от историческото събитие. Авторите на творбата са двама от пионерите на родното кино – Кирил Петров и Минко Балкански, оказали се и…
Фронтоваци.
Кирил Петров Перфанов (1890-1979) е роден в Панагюрище, но израства в околностите на София, където през 1896 неговото семейство се преселва, подгонено от немотията. След смъртта на майка му през 1900 той заживява в Школата за запасни офицери в Княжево като един от „възпитаниците" (така са наричани тогава отглежданите в казармите деца). Там малкият Кирчо получава не само образование, но и възможността да стане свидетел на най-знаменателното събитие от историята на киното в България – прожекциите, осъществени на 22 и 25 февруари 1904 от англичанина Чарлс Нобъл във Военния клуб, благодарение на които пред столичното офицерство са представени първите, заснети по нашите земи късове целулоидна лента! Магията на тези „кинематограми" запленява хлапака – за цял живот. Тя го повежда към храма на Десетата муза. През 1906, останал кръгъл сирак, той постъпва на работа във вариете „Нова Америка" (театър „Ренесанс" кино „Георги Димитров", клуб „Син сити")
– като огняр, електротехник, осветител, а и прожекционист, когато сеансите с кинематограф стават част от програмата… Още с избухването на Балканската война (1912-1913) Кирил Петров заминава на фронта – като доброволец. След демобилизацията постъпва на работа в софийското представителство на парижката филмова къща „Пате фрер". Усвоените знания и умения му позволяват впоследствие да стане филморазпространител, наемател и съдържател на киносалони (предимно в Пловдив), програматор, оператор, сценарист, режисьор, продуцент, издател на филмово списание, основател и ръководител на сдружения, обединяващи хора от кинозанаята, администратор, мениджър… За да се превърне в първия българин, реализирал се професионално изцяло в света на киното. Марин (Минко) Тодоров Балкански (1894-1975) също воюва на фронта – от 1912 до 1918. Тогава и се сдобива с фотокамера, устройвайки в един от ъглите на войнишкото помещение своето първо ателие. През Европейската война попада на Добруджанския фронт, където сраженията са особено ожесточени. „Когато генерал Колев разбра, че съм фотограф-любител, ме взе в своя щаб – пише той в мемоарите си. „Беше ми възложено да правя снимки на фронта. Бях едновременно и войник, и фотограф". По време на Втората световна война Балкански отново е мобилизиран – този път като военен оператор.
Половинвековният юбилей
Идеята за собствено филмопроизводство зрее у Кирил Петров още от 1922, когато неговото сп. „Кинозвезда" съобщава, че неговият „Модерен театър" доставя киноапарат за снимане на Пловдив и околностите му! Инициативата остава неосъществена до лятото на 1926 г., когато сп. „Нашето кино" известява на 8 юни, че „през време на отпразнуването на 50-годишнината от Априлското въстание били направени кинематографически снимки от кинооператора Минко Балкански със съдействието на кооперация „Кинофилм" (организация на филмодавците – лицата, предоставящи филми под наем, чийто председател е Кирил Петров). По същото време пловдивските вестници „Юг" и „Борба" информират, че снимките са осъществени под тепетата на 3 май (по нов стил датата на бунта е 2 май) и в Панагюрище на 4 май – „по инициатива на дирекцията на кино „Екзелсиор" (няма грешка – тъкмо през лятото на 1926 от наемател на скромния „Модерен театър" Петров се превръща в съдържател на най-голямото пловдивско кино). Според изданията филмът е готов и жителите на града „ще имат единствения случай" да го гледат в „Екзелсиор".
Безценните кадри
В оцелелите до наши дни късове от „Априлското въстание" (300 м се съхраняват в Българската национална филмотека – БНФ) могат да се видят предимно тържествата в Пловдив – безкрайна манифестация в центъра на града (с участието на запасните офицери и подофицери, военното дружество „Инвалид", музиката на 9-а дружина) и преглед на представителните военни части на площад „Съединение" (пред бившата сграда на Областното събрание на Източна Румелия, в която днес се помещава Регионалният исторически музей). Освен с филма държавният ни киноархив разполага и с кратко негово съдържание (най-вероятно дело на самия Кирил Петров), според което оригиналното копие е съдържало още кадри, показващи старата и новата част на Панагюрище – площада, гроба на отец Георги Футеков, на който бива положен венец, Тутевата къща (на Иван Тутев) – където е прочетено Каблешковото Кърваво писмо и е обявено въстанието в града; останалите живи трима въстаници; Оборище и лобното място на Георги Бенковски – местността Костина в Тетевенския балкан… Тъкмо в последните редове на този сценарен опис Петров твърди, че филмът „Априлското въстание" е сниман от него (включително и като оператор) „по случай годишнината от 1926 г. /50 години/ в продължение до 60-годишнината на чествуванията".
Сред документацията на БНФ е и ръкописът на Кирил Петров „Биографични бележки" от 14.111.1969. В тях мемоаристът уверява че „в връзка с
отпразнуването на 60-годишнината от Априлското въстание, като режисьор и текст, с оператор Йосип Новак, заснех филма „Прослава на българския Картаген", в 1936 г., в Перущица, Брацигово и др." Заведена под същия титул, хрониката е част от целулоидната колекция на националната институция (235 м., 8 мин. и 22 сек.). Там освен нея се съхраняват и други 500 м., озаглавени „Априлското въстание" (1936). Продуцент на тази „картина" (според каталожните данни) също е Кирил Петров – „фирма производител”, а оператор и режисьор – Йосип Новак, филмотеката разполага още и с кратките съдържания на двете произведения. В тях Новак фигурира като снимач на първото, но за „оператор" на „Априлското въстание" е отбелязан „Кирил Петров Перфанов".
Военният оператор Йосип Новак
Хърватинът Йосип Новак (1902-1970) е сред малкото на брой чуждестранни кинематографисти, оставили ярка художествена диря в историята на българското кино. През лятото на 1934 той пристига в София, за да заснеме като оператор игралния филм „Песента на Балкана". И остава у нас… цели двадесет години. Сътворява пет игрални филма, в които взема участие цветът на тогавашната актьорска гилдия, а и редица млади изпълнители, които впоследствие се превръщат в популярни протагонисти. Новак основава (заедно с Борис Грежов) кинокъщата „Балкан филм", организира и оборудва лаборатории, ателиета, павилиони и студия, където обучава стотици млади хора… За Българската национална филмова студия, чийто председател е тогавашният майор и бъдещ генерал Владимир Стойчев, реализира „военни филми в София, Пловдив, Русе, Шипка и другаде, при различни бойни и други празненства на гарнизоните", „Богоявленският парад в София" (предшестван от традиционния водосвет на бойните знамена, флаговете и светините на Българската армия) и първия звуков кинопреглед у нас, „дето за първи път се показа българската армия в нейната масова мощ"… За Министерството на войната и Щаба на армията режисира, заснема, монтира, озвучава и копира военно-патриотичната мелодрама „Те победиха" (1940), чието действие се развива на фронта, „Гергьовденският парад" („Тържества в столицата по случай Деня на храбростта 5-6/май 1940 if), „Златна Добруджа" (показващ навлизането на нашите войски в Южна Добруджа след Крайовския договор от 7.IX.1940) и други хроники, изобилстващи от кадри с войнишки клетви, стройни редици на почетни роти, паради, маршировки, стрелби (макар и салютни)… Такъв документ е и „Прослава на българския Картаген"
Макар филмът да притежава и титулни, и междукадрови надписи (изработени с много вкус), в тях имената на създателите му не са отбелязани. Въпреки това в каталога на БНФ за оператор е посочен Йосип Новак (навярно въз основа на информацията в „Биографични бележки"). Репортажът от тържествата в Перущица започва с общ изглед на селището, след което камерата проследява шествието, поело след молебена в местната църква „Св. Атанас" към лобното място на Петър Бонев (1837-1876) – организатора и ръководителя на въстанието, което в Перущица избухва на 23 април. Оттам официалните лица, духовенството, гражданството и войската се отправят към историческата църква „Св. Архангел Михаил", съхраняваща костите на избитите и изгорени живи в нея на 1 май 1876 близо 200 мъже, жени и деца. Тъкмо техният героизъм вдъхновява народния поет Иван Вазов, сравнил съдбата на тогавашното българско село („Перущице бледна, гнездо на герои") с тази на древната финикийска колония – „ти с твойта смърт страшна и храбри моми/Картаген надмина,
Спарта засрами". На площада държат речи в прослава на мъчениците ректорът на Софийския университет проф. Михаил Арнаудов и Константин Хаджикалчев – „най-богатият българин преди Втората световна война", политик, бизнесмен, пословичен скъперник и същевременно щедър дарител. Следва парад, в който участват войскови части, подофицерското дружество „Петър Бонев", родолюбиви организации и учащата се младеж, приет от командира на Втори тракийски полк ген. Попов. Показан е и дядо Стоян Патев, един от живите участници в бунта.
Брацигово
Кадрите от Брацигово са по-скромни като количество. Там въстанието е обявено от Васил Петлешков (1845-1876) на 21 април, а на 30-и градът е обкръжен от 2700 души башибозук. Сражението с нередовната турска войска е едно от най-кръвопролитните, но също завършва с поражение. Точно след 60 години на 12 май (30 април по стар стил) Новак заснема градчето (панорама от височина край него), местния „въстанически пункт", множеството, първенците, свещениците и войниците пред паметника на Петлешков, издъхнал в ръцете на мъчителите си с думите: „Сам съм, други няма!". Операторската работа с една дума може да се охарактеризира като брилянтна (особено в сравнение с тази на други документални филми от периода, оцелели до наши дни), монтажът (който навярно също е бил осъществен от Новак) е традиционен за жанра, логичен, систематичен до педантизъм. Дори самата изработка на междукадровите надписи (елемент, често пренебрегван по това време у нас) говори както за сериозно отношение към професията, така и за тънък естетически усет (дължащ се в случая, без съмнение, на хърватина). Единствената вестникарска информация, потвърждаваща показа на филма, е чак от 15 юни 1940, когато пловдивският „Юг" известява, че на другия ден (неделя) в кинотеатър „Екзелсиор" ще се състои „възпоминателно киноутро", организирано от „македоно-одринското опълченско дружество [чийто дългогодишен председател в Пловдив е Кирил Петров] по случай годишнината от Априлското въстание". „На утрото ще се прожектират филмите:
„Прослава на българския Картаген" – тържествата в Перущица и Брацигово, както и патриотичният филм на българското киноизкуство „Страхил войвода", чийто режисьор, оператор и монтажист е Йосип Новак (програмирането на двата филма заедно едва ли е плод на случайността).
60-годишнината
Точно четири години преди това, на 14 юни 1936, в салона на дружество „Славянска беседа" в София бива организирано идентично тържество – „по случай 60 годишнината от Априлското възстание". На него присъстват тогавашният министър-председател Георги Кьосеиванов, началникът на столичния гарнизон ген. Злата-нов, ген. Иван Дипчев – представител на столичната община, Кр. Стоянов – председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, всички свободни от наряд офицери… Подир откриването на утрото полк. Петър Дървингов, почетен председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България, говори на тема „Как дойдохме до Априлското въстание". „След сказката бе прожектиран филмът „Априлското въстание", в който е описана дейността на апостолите за българската свобода: Бенковски, Левски, Раковски, Ботев, Волов, Каблешков, Петлешков и др." Пловдивският в. „Воля", който огласява мероприятието, заключава, че то е било „отлично посетено" от „много отбрана публика", която „излизаше доволна от общата програма, за която бяха поздравени г-н Дървингов и г-н К. Петров, под чието ръководство са снимани филмите".
Макар че изданието предоставя повече от пестеливо съдържанието на „Априлското въстание", в случая най-вероятно става дума за филма на Кирил Петров и Минко Балкански от 1926. Възможно е обаче към тези кадри след десет години да са били добавени нови, реализирани „по случай 60-годишнината 1876-1936" на революционния акт. И така да се е получила хрониката „Априлското въстание" (1936). Достоверността на хипотезата се потвърждава както от цитираното вече свидетелство на продуцента, така и от информацията в каталога на БНФ, посочваща хърватина не само за оператор, но и за режисьор на филма (макар че засега е трудно да се каже дали тези епизоди са били негово дело). Единственото сигурно е, че заснетата от Йосип Новак хроника „Прослава на българския Картаген" няма нищо общо с трите „версии" на „Априлското въстание" (и с тази от 1926, и с тази от 1936, и с тяхната евентуална „комбинация"). Затова пък има общо с изографисването върху екрана на колективния образ на българската армия – редовен участник в тържествата, посветени на Епопеята от 1876…
