Текст и фотографии: Христо Узунов
На 15 километра от Панагюрище, в живописните гънки на Средна гора, се е сгушило курортното селище Панагюрски колонии. То започва жизнения си път през далечната 1907 г., когато на това място е организиран първият детски лагер, т.нар. „колония“. В следващите години традицията продължава и през 30-те години на XX-век Панагюрски колонии вече е официален летен курорт.
През социализма селището вече си е създало име на място, подходящо за отдих на ученици и напълно в духа на времето, тук започват да се появяват сградите на различни пионерски лагери. Един от тези лагери обаче значително се различава от другите, а историята му е тясно свързана с историята на един необичаен учебен предмет, тревожел ученическите умове по това време.
„Не Ве О“ или Начално военно обучение
Втората половина на XX век. Традиционно напрегнатите отношения между Изтока и Запада, както и реалната опасност Студената война да се превърне в „гореща“, налагат въвеждането в училищата на предмет, който да подготви младежите за евентуални бъдещи военни действия.
Подобна учебна дисциплина вече съществува в СССР и други страни от Варшавския договор и на база техния опит, през 70-те години в българските училища са проведени първите уроци по Начално военно обучение.
Предметът е заложен в учебните програми на учениците от 9-и и 10-и клас, а в часовете по НВО се провеждат занятия по ориентиране, първа помощ, действия при аварии и други полезни за оцеляването умения. Преподавателите, разбира се, са офицери от запаса с педагогическа квалификация.
Кулминацията на тази специфична материя са двуседмичните военно-полеви лагери за десетокласници, провеждани в началото на всяко лято. Лагери като този в Панагюрски колонии.
Ежедневието в този лагер, прочул се като лагер „Медет“, по името на близката медна мина, е близко до това в истинските казарми.
На младежите се раздават зелени униформи, подобни на военните, след което се разпределят на групи, всяка със свой взводен командир – кадрови военнослужещ, подчинен от своя страна на ротен с по-висш чин.
Още от ранни зори лагерниците са строявани на плаца за сутрешна проверка, а остатъкът от деня преминава в строева подготовка и усвояването на широк набор от умения.
В специализираните кабинети се изучава устройството на основните видове оръжие и се провеждат занятия по химическа подготовка, боравене с радиотехника и др. Инструктори от ОСО пък са ангажирани със занимания като стрелбата с малокалибрено и бойно оръжие, в която момчета и момичета участват наравно.
Едни от най-популярните и недолюбвани от учениците мероприятия,
редом със задължителното маршируване, са разглобяването на автомат „Калашников“ за норматив и бягането с нахлузен противогаз.
С настъпването на нощтта групите отново се събират, за да проведат задължителната вечерна проверка, след която уморените от занятията момчета и момичета се отправят към спалните помещения на заслужен отдих. Но не всички. През цялата вечер има назначени часови, които, на смени, дават дежурство от по 2 часа. И така до сутринта, когато всичко започва наново.
В края на всеки курс се провеждат и изпити по съответните дисциплини, позитивната оценка от които дава правото на преминаване в 11 клас и свободната употреба на останалата част от лятото.
Така е протичал животът във военно-полевите лагери до 1 септември 1989 г., когато вратите им са затворени завинаги, а военното обучение е премахнато от учебната програма.
В наши дни все по-често се говори за реабилитация на часовете по военна подготовка и дори през 2013 г. тяхна орязана версия беше на път да се завърне в училищата, но това така и не се случи.
Споровете „за“ и „против“ НВО продължават,
а междувременно земетресението в Перник от 2012 г. и последвалите катаклизми като наводненията в Аспарухово и други краища на страната показаха колко слабо подготвени сме за действия при извънредни ситуации. Да не говорим за масовото недоумение, което настава при всяко включване на сирените на Гражданска Защита.
Опитът на поколението, преминало през НВО и запознато с добрите и лошите страни на този тип обучение, може да бъде използван за създаване на една адекватна на съвременните нужди учебна дисциплина, която да научи младежите как да защитят себе си и близките си при евентуална екстремна ситуация.
Защото с оглед на изострената международна обстановка, следващия път, когато сирените обявят „Внимание! Въздушно нападение…“, може и да не става дума за фалшива тревога. А кой от вас знае как трябва да реагира тогава?
* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на „Изоставената България“.
