На 84-годишна възраст почина голямата българска поетеса Станка Пенчева. Това съобщиха във фейсбук поетите Маргарита Петкова и Добромир Банев.
Нейни стихотворения са отпечатани още в началото на 40-те в детски вестник „Изгрев“. През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951-1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956-1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.
Работи още в литературното списание „Септември“ (1959-1975) и в списание „Отечество“ (1975-1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.
Омъжвала се е два пъти — за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.
„Хубаво е всичко да свършва навреме —
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано —
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.“
„В нашия език съществуват две близки по смисъл думи: любов и обичане. Когато първото си отиде, все пак ни остава второто, нали?“, споделя Станка Пенчева в едно от последните си интервюта.
Поклон пред паметта й!
