Самото предложението за изграждане паметник на Васил Левски постъпва през лятото на 1878 г. и е дело на първия софийски кмет – Димитър Хаджикоцев. Общинарите вземат решение да се изгради „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място гдето он славно биде повесен".
Идеята е прегърната от губернатора на София Пьотр Алабин и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар – чех. Тук идват два много интересни момента и затова ги отделям:
1. Чехът предвиждал гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя(!…паметник на Левски!);
2. По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида!!!
От тук следва една цяла епопея! След многото напомняне, общинарите най-накрая разпоредили докарването на няколко коли камъни – прости от стари сгради, а всички други материали били плащани от Алабин. Малкото доброволно събрани пари бързо свършили. Столичната община изпратила писма до всички български градове с покорна молба за събиране на пари за това народно дело. На горещия зов се отзовали 12 селища!!!
Обърнете внимание:
– Стара Загора – 20.00 лв.;
– Враца – 102.00 лв.;
– Кюстендил – 170.25 лв.;
– Златица – 74.20 лв.;
– Ряхово – 161.20 лв.;
– Варна – 61.00 лв.;
– Русе – 380.00 лв.;
– Самоков – 87.00 лв.;
– Плевен – 170.00 лв.;
– Севлиево – 38.50 лв.;
– Пазарджик – 210.50 лв.;
– Софийски граждани дали 125.32 лв.
Става ясно, че парите ще стигнели само за темела и строежът е забравен. С течение на времето градежът започнал да се руши.
Константин Иречек – „груба каменна основа, без живопис"!
Захари Стоянов – под купчина камъни „почива скромно славата на България"!
Константин Величков – „Защо минувате с презрение? Защо отвръщате глава? За нашто самоунищожение е грозен паметник това!"
Породило се най-накрая обществено недоволство и през февруари 1884 г. се създала специална комисия, която да поеме грижата за финансирането на строежа. В тази комисия влизали – Иван Грозев, Колар, Сава Ничов, Бойко Нешев, Димитър Съселов, Христо Ковачев и Георги Вълчанов.
Какво решили те – паметникът да се премести с 10-15 метра от мястото където е започнат!!! Тъй като от там се образувало кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни….
Колар преработил проекта, като удължил паметника, за да изглежда по-внушителен. Имало голямо желание да се издигне над паметника статуя на Левски в цял ръст, но затова трябвали 150.000 лв. Това останало да сторят „бъдещите патриотични поколения"!!! Водели се преговори с пражкия скулптор Йозеф Страховски за изработването на релефен портрет на Левски в рамка от бронзов лавров венец, но той поискал 1350.00 лв. и разговорите били прекратени.
Така през пролетта на 1884 г. строителството на паметника започнало отново. Столичната община отпуснала 7500.00 лв., но те стигнали само за подготвителни и изкопни работи. Четвъртото народно събрание се оказало благосклонно и в началото на 1885 г. отпуснало 20 000 лв. и строителните дейност се усилили. През август се сключва договор с италианския скулптор Абрамо Перукети да изработи паметника. Той изпълнявал съвестно работата си, но постоянно се разправял за пари – за две години получил само две заплати!!! Със съдействието на председателя на Петото народно събрание Захари Стоянов били отпуснати нови 20 000 лв. В края на 1888 г. Столична община отпуснала 5000.00 лв. и недоволна от мудния градеж, отнела пълномощията на комисията и поела нещата в свои ръце(защо ли всичко ми изглежда познато и днес?!). Към 1891 г. Перукети привършил възложената му работа.
По предложение на Иван Грозев на четирите страни на корниза на паметника били изваяни 16 змии и 8 волски глави!!! Готов бил и берелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф Вейр.(лично за мен е прекрасен и е нещото, което най-харесвам от този паметник)
Имах идеята да завърша с няколко мои разбирания и мисли, но ще ви спестя това. Всеки прочел тази почти епопея, може да си направи изводите сам. Фактите показват, че паметникът в София на Апостола на нашата Свобода – Васил Левски е строен цели 17(седемнадесет!) години! Открит е официално на 22 октомври 1895 г.
Георги Савов
