Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 2 684 души.
През 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5‰) и Варна (-5.7‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 21.9‰, следвана от областите Монтана – минус 18.2‰, и Габрово – минус 18.1‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2020 година.
Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Ракитово (-5.0‰), Велинград (-6.6‰) и Сърница (-7.7‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Белово – минус 20.2‰, следвана от общините Стрелча (-18.3‰) и Батак (-17.9‰).
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г за област Пазарджик е положителен – плюс 1 208 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
- 1. Механичен прираст на населението в област Пазарджик по години
(Брой)
| Година | Заселили | Изселили | Механичен прираст |
| 2018 | 3 104 | 4 150 | -1 046 |
| 2019 | 3 678 | 4 675 | -997 |
| 2020 | 5 596 | 4 388 | +1 208 |
През 2020 г. двадесет и четири области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите София (63.0‰), Перник (26.6‰), Кърджали (23.2‰). С намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София (столица) (-11.9‰), Сливен (-2.2‰), Смолян (-1.7‰) и Велико Търново (-0.1‰).
За област Пазарджик този показател също положителен – плюс 4.8 ‰.
През 2020 г. заселилите се в област Пазарджик са с 1 918 повече в сравнение с 2019 година. Заселилите се в област Пазарджик през 2020 г. са 5 596 души, като от тях 47.6% (2 663) са мъже и 52.4% (2 933) са жени.
През 2020 г. от общините в областта четири имат отрицателен механичен прираст – общините Батак, Сърница, Пазарджик и Пещера. Останалите осем общини са с положителен механичен прираст.
Вътрешна и външна миграция на населението
През 2020 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 197 242 лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив – 21 320. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) – 7.7%, Пазарджик – 4.0% и Смолян – 3.7%.
През 2020 г. в преселванията между населените места в област Пазарджик участват 2 248 души, или това е вътрешнообластната миграция.
През 2020 г. 70 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от област Пазарджик в чужбина.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2020 г. 714 лица са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в област Пазарджик.
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография” в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са: Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението Образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Национален осигурителен институт; Министерство на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
