Вчера се навършиха 111 години от рождението на една от най-великите оперни изпълнителки на миналия век – панагюрката Елена Николай. Елена Николай (Стоянка Савова Николова) e родена на 24 януари 1905 година в с. Церово, област Пазарджик, но от тригодишна възраст до завършване на прогимназията живее в гр. Панагюрище. Завършва Американския колеж в Самоков. По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс — пеене, тя се представя блестящо, но на втория — солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.
Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. След известни разочарование тя намира пътя до най-реномираната музикална академия „Джузепе Верди“ в Милано. През октомври 1930 г. тя „грабва“ журито с ролята си на Далила от операта на Камий Сен-Санс и я приемат. Оттогава датира и съдбовното ѝ запознанство с нейния учител проф. Пинторно. Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие. За няколко години тя утвърждава таланта си на най големите оперни сцени в Италия. 17 г. е примадона на миланската „Ла Скала“ и 22 сезона на „Сан Карло“ в Неапол и още толкова на „Арена ди Верона“.
През 1963 г. по свое желание напуска оперната сцена, но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма , като първият филм, в който участва, е „Il boom“ с участието на Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика.
И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.
Великата българка умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано, построен от легендарния композитор за последно убежище на възрастните музиканти.
През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини — и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона — града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери.
Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „Ла Скала“.
Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“ (с Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.
През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда първия в България конкурс на името на оперната певица – Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“. Участват 41 млади оперни таланти на възраст до 33 години, като голямата награда печели Беса Лугичи от Косово.
Журито на първия Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ е в състав: Христина Ангелакова, Дарина Такова, Калуди Калудов, Григор Паликаров и Бруна Балиони – почетен член на журито.
През 2014 г. се проведе отново Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище, а през тази година предстои третото му издание.
Източник: Уикипедия
