„Ние изпитваме един постоянен глад за личности, за идеи, за ласката на доброто. И изведнъж се оказва, че вместо да си измисляме герои, вместо вечно да пеем бойни песни и да прегръщаме историческото войнолюбие, ние срещаме един тих мъдър воин. Нашите майки са знаели за него много повече, отколкото за генералите, за депутатите, за министрите.“
С тези думи се обърна в лекцията си към членовете на Бялото братство в Пловдив проф. Андрей Пантев, предаде кореспондентът на БГНЕС от града.
Без самият проф. Пантев да е дъновист, без да е изкушен в ритуалите на братството, той призна, че е покорен от великата идея.
В зала „Съединение“ на Историческия музей в Пловдив започна честването на 150 години от рождението на Петър Дънов и 100 години от движението „Сила и живот“. Залата бе препълнена, а в лекцията си проф.
Пантев припомни за забвението, продължило десетилетия – временно, конюнктурно и невежествено и за факта, че сега идеите на Учителя се възвръщат не само със своето духовно значение, а като че ли за да удовлетворят нашия духовен и душевен и идеен глад.
Няма защо да крием, че и Учителят, и дъновистите бяха обект на шегички, на един брутален вулгаризъм, каза проф. Пантев. Но ето днес залата е препълнена, а самият той е бил свидетел как тя е била полупразна при много други знаменити исторически празнувания.
Проф. Пантев определи учението на Дънов като съчетание на великата християнска идея за доброто с преклонението пред Слънцето. „Това не е фетиш – не е езичество, не е суеверие. Това е съчетание между тайнствеността на природата, загадката на човешката същност и един белобрад мъдрец, който ни напомня, че преди всичко трябва да бъдем човеци“, заяви Пантев.
Източник: БГНЕС
