На 3 февруари 1883 година в Панагюрище е роден Стоян Пейов Дринов. Той е български поет, автор предимно на детска литература, племенник на Марин Дринов. Сътрудничил е на списания „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“ и е издал няколко книги — „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“,„Верни-неразделни“, „Хорце“ и други. Редактор е на детското вестниче „Люлка“ (1921-1922), Завършва история в Софийския университет. През 1905 г. е учител в с. Баня, Пазарджишко. Работи като военен кореспондент по време на Балканската,Междусъюзническата и Първата световна война. От 1914 до 1919 година с прекъсвания е учител във Враца и София (III прогимназия). В последните месеци от живота си е библиотекар в Народната библиотека. Превежда произведения на поети от руската, сръбската и западноевропейската литература. Български композитори съчиняват песни по 30 от неговите стихотворения.
Градската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година. Синът му Людмил умира едва 17-годишен, но оставя едни от най-добрите ученически поетични произведения в България. Община Панагюрище и Градската бибилиотека организират ежегоден конкурс за детска поезия на негово име.
• „Болният учител“ (1912)
• „Кукувица кука“ (1919; пиеска)
• „Забави – дневни и вечерни в 2 тома“ (1922)
• „Весели случки“ (1925)
• „Изворче“ (1929; стихотворения)
• „Съчинения, том 1. Стихотворения за деца“ (1938)
• „Люлка“ (1957; избрани стихове, приказки и разкази за деца)
• „Верни-неразделни“ (1964; стихотворения за деца
Ето едно от най-популярните стихотворения на Стоян Дринов
МИНЗУХАРКО БРАТКО
– Минзухарко братко,
имаш ли си татко,
тебе да обича?
Как се той нарича?
– Имах… ех, почина
скоро – таз година.
Сечко се зовеше
много лошав беше.
– Минзухарко братко,
като нямаш татко,
имаш ли пък майка,
за теб да се вайка?
– Мащеха ми й майка,
тя за мен не вайка,
нито ме обича –
Марта се нарича.
– Минзухарко братко,
като нямаш татко,
като нямаш майка,
за теб да се вайка,
имаш ли сестриче,
тебе да обича?
– Бялото кокиче
е на мен сестриче,
с него ние двама
сме без татко, мама.
Две деца сиротни,
още безимотни;
с него си дружиме,
с него се тешиме.
