На 6 февруари 1944г. в с. Студена, Пернишко умира Кирил Ботьов Петков. Български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец. Брат на Христо Ботев. През 1876г. се включва в четата на брат си. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е през 1878г. по силата на Санстефанския мирен договор.
По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Участва в Балканската война (1912-1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.
Той е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев. Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – Даскал Ботьо, като учителства в Голямо Бельово, а след емигрирането си – и в българското училище в Гюргево, Румъния.
След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция.
Като командир на III конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).
Като образован офицер още млад заема високи длъжности:
Командир на III конен Пловдивски полк,
началник на Военното училище (1891-1895 г.),
командир на Трета пехотна балканска дивизия (1900 г).
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери (преди това е давано само на офицери от запаса).
