Боби е на 13 години и е мой приятел. Той е от онези даровити деца, които могат да донесат огромна слава на България, но „България“ не иска да бъде прославена от Боби, защото Боби е домашен ученик и не посещава държавно училище. През последните две години, Боби спечели всички състезания по програмиране, на които се яви . . . нелегално или полулегално. Системата не допуска до състезания деца, български граждани, които не ходят в държавно школо. Парадоксът е почти като в „Параграф 22“ – човекът хем учи повече от другите и може повече от другите, но не може да се състезава с тях, понеже учи повече от тях и знае повече от тях!?
Експерти чертаеха на Боби бляскаво бъдеще в националният отбор по програмиране, настояваха да му се даде шанс, да прославя родината – чиновникът отсече: Не!
Бяха направени редица опити от страна на адвокати, бивши състезатели и членове на националният отбор по програмиране, учители в държавни училища, асоциации, родители и роднини, но държавата остава непреклонна – Боби не е наш кадър и няма право да печели нашите състезания по програмиране. Да не говорим, колко дразнещо е, че се състезава с деца по-големи от него и ги бие както си иска. Това е възмутително!
След всички тези опити да обясним на държавните чиновници, колко хубаво и славно би било Боби да представя страната ни, в крайна сметка се отказахме, понеже да водим диалог със стена, хвърля съмнение върху собственото ни психично здраве. C’est la vie, Боби ще прославя все други неща, но не и България, засега. Убеден съм, че когато почне да печели състезания, независимо от националният отбор по програмиране, някой ще се сети че е българин – гузно! Това разбира се няма да е проблем за MIT, на тях никак не им дреме дали Боби е ходил или не, в българско държавно училище. Американците си знаят работата и забелязват талантливите деца и през океана, докато нашите чиновници не могат да ги видят, макар да са пред очите им.
Тъжна и грозна е тази картина, уважаеми! Българите чезнат, образованието е нищожно, но при все това управниците ни са късогледи и отхвърлят възможността да направят нещо добро за страната си. Жалки нещастници! На всичко отгоре, случаят с моя приятел не е единствен, той е просто нарицателно. Има много талантливи деца, които се изявяват в различни изкуства и спортове, печелят международни награди и признание, но за тях не се говори, понеже не са се пръкнали от котилото на Матрицата. Да оцелееш самостоятелно е израз на „наглост“. Как така някой ще учи и знае нещо извън държавният стандарт!? Държавата не търпи конкуренция!
За мислещите хора отдавна е предизвикателство да оцеляват пряко държавните стандарти и закони. Много труд е нужен за да се имунизирате срещу бяса на чиновника, който следва като верен адепт религията на тоталната държава. А когато говорим за сфера, като образованието, която е виндикативна за държавата, нямате никакъв шанс. Да се забрани на Боби да се състезава за България, е като да умреш от кръвозагуба, понеже този, който иска да спре кръвотечението ти е „враг“. Точно поради подобна политика нацията ни се обезкървява откъм талантливи и способни младежи. България се самоубива!
Събуди се Българийо, спри да гониш младите и способни хора от пределите си! Не се иска много – трябва само да бъдат свободни от контрола и предразсъдъците на малоумните управници, които нямат никакво място в държавното управление! Работете за това!
