Илона е от тези момичета, които те грабват от пръв поглед. Усмихната, красива и много нараснала годините си.
Едва 16-годишна, тя вече има над 3 години опит като модел. За това как комбинираш училище с модни ангажименти, за бъдещите планове и първия опит от пътуване по работа извън България – разказва Илона.
На колко години започна твоята кариера като модел?
Бях на 13 години, когато започнах с модата.
Какъв беше първият ти ангажимент?
Първият ми ангажимент беше за списание. Първоначално ми беше притеснено, защото това ми бяха първите снимки. В последствие на място се успокоих, защото хората бяха страхотни, снимахме дрехи.
Тази година е бил първият ти ангажимент извън България, как премина той?
Да, обикновено на повечето модели първото им излизане извън България е в Милано. Бях там за един месец и тъй като е първо пътуване, по-скоро имах повече кастинги, за да ме видят и евентуално, ако ме харесат, да ме наемат за снимки. Там като бях снимах за едно списание, като кадрите все още не са излезли и имах тестове, което не е малко като за първи път.
Защо реши да станеш модел?
Майка ми има приятелка, която е фотограф. Тя много често ме използваше като модел за нейни проекти и на мен страшно много ми харесваше. Така започнах да натяквам на майка ми, че много искам да стана модел до една вечер, в която тя се прибра и каза, че на другия ден отиваме в Ивет Фешън да ме видят. Отидох, бях страшно притеснена, но и много се вълнувах, защото наистина исках да стана модел. Бях там, говорихме, харесаха ме, подписах договор и започнах да работя.
Моделството на този етап е сериозен твой ангажимент, но планираш ли да го превърнеш в единствена професия или с времето би останало на втори план?
Не мога точно да кажа, но принципно в момента съм си казала, че първи приоритет ми е училището. Тази година ще имам матури, 10 клас, после в 12 клас пак ще имам матури. За моделството съм много сериозна и за последните близо 4 години съм отказвала общо 4 или 5 пъти. Майка ми е много сериозен човек и винаги ми казва да не отказвам ангажименти. За в бъдеще не съм сигурна още – бих продължила да бъда модел, но със сигурност бих започнала да работя и нещо друго.
Ти какво учиш в момента, какъв профил си?
Езици уча основно. Много харесвам предмети като български и история – това ми се отдава. Със сигурност бих кандидатствала и нещо с философия, защото ми харесва. Смятам, че ще се справям добре.
Имала ли си разочарование от моделството до момента?
Не, твърдо не. Понякога като съм ходила на снимки виждам разлика между фотографите – има такива, които действат бързо и такива, които са по-бавни. Но никога не съм срещала негативно отношение.
Каква цел преследваш в моделството?
Не съм от тия хора, които гонят някакви цели на всяка цена. Аз съм на принципа, че каквото има да се случи – ще се случи. Ако стана супермодел, супер, но не ми е най-големият приоритет да съм на всички корици или да съм най-известна.
Каква е средата на модата и лицата на модата?
Тук в България почти винаги сме момичета от нашата агенция, рядко от другите. И дори някоя да има много опит и да е правила повече неща, никога не се е случвало да го изтъква. Никой до момента не ме е карал да се чувствам по-нисша. Но в Милано е малко по-различно. Там са събрани момичета от цял свят – едните работят много, другите по-малко. На кастингите е имало ситуации. Последно бяхме на кастинг и сме много момичета, които чакаме ред. И идва един модел, казва нещо на организаторите и предрежда цялата опашка – това просто не е честно, но явно си имат връзки.
Защо Милано е най-честата дестинация за първо излизане от България по ангажименти?
Защото там има най-много ангажименти за първо излизане – там са хората, които имат връзки с агенциите за другите страни. Сега, ако някой предложи Ню Йорк, никога няма да откажа.
Ти си на 16 години и си прекарала един месец в Милано. Как реагираха родителите ти на този ангажимент?
Майка ми е много сериозна към това нещо и често ме питат дали тя също се е занимавала с мода. Тя много ме подкрепя и ме кара да се занимавам даже повече отколкото с училището – да съм сериозна и да не се отказвам. Майка ми като разбра за Милано, буквално ми каза да тръгвам веднага. Аз първоначално бях много стресната – за първи път в Милано, без приятелка, за един месец. Не бях много съгласна, но после имаше много разговори по темата и се съгласих, за което не съжалявам изобщо.
Там имаше две момичета, които бяха българки, с които се виждахме и много ми помогнаха, особено едното момиче.
Кое те притесняваше най-много в пътуването?
Ами честно казано дали ще се оправя. Тъй като не смятам, че английският ми е на много високо ниво и ме беше страх дали ще ме разбират хората. Там ме посрещнаха от агенцията и не бях сама. Както тук имам букър, така и там имам – той ми определя снимките, праща ми графика, имах си и вечерен час, защото нямам 18 години. В 20:30 трябваше да съм се прибрала. Там трябваше сама да си готвя, сама да си чистя и толкова момичета на едно място – то става ужас. Собственикът на апартамента се качваше да провери дали всичко е наред и дали сме си по стаите.
Какви позитиви за себе си би могла да изведеш от посещението в Милано?
Никога не бях ходила и много се радвам, че имах възможността да видя града – много е хубав и ми харесва. Аз доста се подценявах с английския – истината е, че съм добра и мога да се оправям – това осъзнах за един месец. Разбрах, че човек не трябва да се подценява. Ученето на един език в училище е различно от това да отидеш в друга страна и да трябва да го използваш.
Другото е, че се запознах с много хора и освен това за първи път пътувах със самолет.
Би ли се занимавала с реклами и актьорско майсторство или искаш да работиш изцяло fashion?
Ходила съм и на такива кастинги, но до момента не съм снимала реклама. Бих пробвала и имам актьорски заложби, но ако трябва да избирам – определено сесии.
Как възприемат съучениците ти това, че си модел?
Интересен въпрос. Има такива, които много ми се радват и такива, които правят подмятания. Всички знаем, че моделството го имат и за нещо друго, а това е много, много далеч от истината.
Истинските ми приятели ме подкрепят и никога не са казвали нещо лошо. Имаше много дрязги в началото. Аз не се имам за нещо повече заради това, че ходя и имам ангажименти като модел. Реакцията на някои е именно това – че се имам за нещо повече. А аз дори избягвам да говоря по тази тема, защото ме разбират погрешно, все едно се хваля. Като ме питат – отговарям, а като не ме питат – мълча.
Имала ли си неприятни ситуации със съученици заради това, че си модел?
Една такава ситуация съм имала. Беше неприятна реплика към мен, за която нямам думи.
Как съчетаваш моделството с училището?
Графиците понякога са много тежки. Аз съм две смени – първа и втора, в зависимост от срока. Много се радвам, че от агенцията се съобразяват много с мен и училището ми. Не ми е трудно да съчетавам, защото повечето ангажименти са през уикенда. Имало е случаи, в които съм отсъствала, но никога не е бил голям проблем. Ако имам тест или изпитване – казвам, че няма да успея и ако има възможност, да преместим снимките, а ако не, отказвам. Класната ми проявява голямо разбиране, за което много ѝ благодаря.
Какви са твоите хобита, какво обичаш да правиш между училище и моделството?
Много обичам да рисувам. Другото, което малко хора знаят е, че обичам много да пиша. Имам поеми, стихотворения и не ги показвам на всички, даже много малко хора са ги чели. Обичам много да излизам с приятелите си – не мога да бъда затворена вкъщи.
Как поддържаш себе си – хранене, специални трикове за красота?
Не спазвам диети и гледам да се храня с всичко, но да не прекалявам с вредните храни. Много обичам чипс със сол, но все пак гледам да не ги консумирам ежедневно.
За красотата – постоянно правя маски за кожа и коса. Аз съм от момичетата, които много се грижат за външния си вид и мога да кажа едно – маските винаги имат ефект!
Понякога за косата си правя домашни маски и задължително използвам всеки ден крем за лице.
Има ли ангажимент, който би отказала? Има ли нещо, което не би позволила да променят за проект?
Не бих си отрязала никога косата. Правили са ми много прически, буквално всякакви, искали са да изсветлят и боядисат веждите ми, но отказах. Не съм склонна да правя такива компромиси.
Ако твои съученички искат да станат модели и те питат за съвет – какво ще им кажеш?
Аз имам такъв случай. Ще кажа, че изобщо не е лесно, въпреки това, което си мислят много хора. Стояла съм на снимки с часове. Наскоро имах проект, за който ме снимаха в студеното време по потник. Ще ги посъветвам да бъдат сериозни – ако искат да се занимават, трябва да са постоянни.
