Автор: Леда Аврамова
След като часове наред проверявах писмени работи, писах мейли на родители и колеги, готвих уроци и се занимавах с други подобни дейности, присъщи на учител във ваканция, отворих за почивка любимата си социална мрежа. И – о, ужас и безумие, пореден ужас и безумие. В елитно (разбира се) пазарджишко училище учителка накарала цял клас да плюе по свой съученик.
Постъпката на учителката, разбира се, е покъртителна. Обществените реакции обаче в случая бяха нещото, което истински ме вбеси. Коментарите на социума, явно вече генетично увреден от дългогодишна емиграция и интелектуална кастрация във всякаква форма, варират от да се заплюе, ошамари, уволни, обезглави учителката до генерални обобщения какви хора в границите на територията стават учители. В учителските групи пък се мрънка и подсмърча докъде ни били докарали (които и да са те). Прокрадват се даже единични плахи гласове как права си била жената, тя какво да направи, тия гадни деца, тия тъпи родители…
Жената очевидно има нужда от помощ. Учителското съсловие вкупом има нужда от помощ. И не на последно място – обществото българско има нужда от помощ. Но в безсилието си да си помогне само, решавайки проблемите си, то си избира добре познатите пътеки: на обругаването и публичното порицание. Обществото, уважаеми съкилийници, постъпва точно както прегрешилата учителка се държи към виновния ученик: изправя я пред дъската и се нарежда на опашка, за да плюе върху й.
Ако се направи контент анализ на публикациите в българските медии в последните години, неминуемо ще се появи изводът, че в българското образование са ангажирани огромно количество морални уроди. Това, първо, не бих казала, че е така, и, второ – не точно това са основните му проблеми на българското образование. Непосилно е за родната журналистика, пълна със знайни и незнайни манекенки, крепящи микрофона, да види ситуацията в нейната цялост. Медиите, тази будна съвест на съвестния наш народец, предпочитат да отразяват кой къде по системата кого наругал, наплюл, набил… (хм, засега май друго не е ставало, макар че лексикално натам вървим), вместо да се обърне към истинските проблеми. Да ги назове, да ги погледне в очите и да отвори обществените очи за тях. Защото всичките простотии, за които се пише, са просто следствие и единствено резултат от много по-грозни и страшни неща, които стават с децата ни в родните училища и в родното образование.
Ако всички тези мили, съвестни и съпричастни граждани, които дращят из мрежата, облекчавайки патриотичните си напъни и справедливия си родителски гняв, биха могли да си отворят очите и да погледнат отвъд носа си, щяха да прозрат, че нещата са много по-сложни и по-дълбоки… че минават през отговор на други, далеч по-трудни за отговор въпроси. И проблеми, дето, ако ще цялата гилдия от даскали да се оплюе и обезглави на площада, няма да могат да бъдат решени.
Защо не се запитате, например, защо в България има „елитни училища“ „за децата на съдии и прокурори“ и други, не чак толкова елитни, за всички останали. В Пазарджик, както и навсякъде другаде. Възможен отговор: Защото вашето дете учи в частно училище или сте „имали късмет“ с „вашата госпожа“, да е жива и здрава. Оттам нататък – да се спасяват другите.
Защо не побеснеете, също така, че децата ви нямат желание да ходят на училище – там е толкова тъпо, че не им се седи. Възможен отговор: Ама то сега… младите са такива. Нищо не може да се направи.
Защо не се ядосате, че директорката на училището на собственото ви дете е някакво божество от местен мащаб, спуснато отгоре и несменяемо с десетилетия. Възможен отговор: Ми то… който и да дойде – все тая.
Защо не си зададете въпроса защо младите хора не намират смисъл в образованието. Възможен отговор: Вие самите не намирате смисъл в образованието. Той е прост и ние сме прости, разбираме си се, избираме си ги.
Защо не си зададете въпроса какво образование и квалификация получават учителите на децата ви, какви са отговорностите им и по какъв начин можете да ги подкрепите и да им помогнете. Възможен отговор: Много ви дреме. Кво ви пука, на вас кой ви е помогнал.
Защо не изразите открито и аргументирано желанието си за промяна на начина, по който учат децата, по който работят учителите и училищата и който – в крайна сметка гради това, което ще бъде… Възможен отговор: От къде акъл, сили, знания…
Промяната на възможните отговори не е постижима с плюене по случайно преминаващи обекти.
Отворете си очите. Променете си отговорите. Можете все още – вярвам.
