Владимир Костантинов – Чоки
Да, буквалното заглавие на този текст резюмира това, което той съдържа. А именно – основните неща, които бих искал да кажа на моя син, който в момента е на прекрасната, пълна с чисто любопитство и първооткривателство, възраст година и три месеца (оттам и използваното нататък второ лице, единствено число). Същевременно това са и нещата, които от позицията на 40-годишен киселяк бих споделил и с останалите много млади хора, имали късмет да се родят след ерата на мутрите, фалшивите официални анцузи, „класическата“ естрада от 80-те, хиперинфлацията, бананите само по национални празници, шоколадчетата „Кума Лиса“ и „Супершоу Невада“. Да, знам, че за сметка на това уцелихте ерата на новобогаташите с истински официални анцузи, КОЙ?, окрехкотеното пилешко, новата българска естрада и риалити шоутата, но никой никъде не е казал, че животът е лесно и 100% приятно занимание.
– Съмнявай се в нещата, които ти се предлагат смлени наготово от телевизията, вестниците и гугъл и, да – не се съмнявай в тези, които ти диктува сърцето ти.
– Чувството за хумор е най-ефикасното оръжие за борба с живота, когато той реши да ти покаже по-грозния си профил. За себе си съм сигурен, че съм наследил склонността да намирам смешното и абсурдното дори в най-обезкуражаващите ситуации (и това да ме забавлява) от моите родители. Два бързи примера: когато бях на пет, баща ми парира желанието ми да си вземем маймунка за домашен любимец с необоримото: „Една ни е вече достатъчна“, а майка ми казваше, че когато спя, съм почти симпатичен.
– Винаги гледай на живота откъм светлата му страна. С „Монти Пайтън“ не се спори.
– Не приемай авторитетите като свещени крави, но и не се опитвай задължително да ги сринеш и омаловажиш с характерното за живеещия във фейсбук малък човек нервно жужене.
– Науката е слънце (по Стоян Михайловски). Като обелим неизбежния за времето си слой патетика, отдолу остава прагматичният смисъл, че колкото повече знаеш за живота и света около теб, толкова по-малко могат да ти пробутват глупостите, с които се хранят консумиращите без усилие. Във всяко училище сред учителите, сякаш излезли от „Стената“ на „Пинк Флойд“, винаги има и няколко, играещи на страната на доброто, които знаят, че функцията на средното образование е да поддържа жива искрата на любопитството и да показва възможностите.
– Стил. Тук две думи са достатъчни. Стив. Маккуин. Еднакво елегантен като милионер-мошеник в костюм от три части в „Аферата Томас Краун“ (1968) и в удобния кашмирен пуловер и графитеносиви панталони на детектива Франк Булит от едноименния филм, Маккуин еThe King of Cool, защото знае, че в обличането по-малкото е повече и истинският мъж няма време да се интересува от моди. Още два бързи съвета: анцугът излиза от фитнес залата само прилежно сгънат в сак, а след края на юношеството мъжките сандали са позволени на не повече от километър от морския бряг.
– Филмите са по-добър начин за бягство от реалността от алкохола и наркотиците. За съжаление понякога бягството от реалността за няколко часа не е каприз, а необходимост. Препоръчителна програма: „Големият Лебовски“, „Уилоу“, „Жега“, „В Брюж“, „Апокалипсис сега“, „Портокал с часовников механизъм“, „Мъжът, който падна на Земята“, всичко на Уес Андерсън и Вендерс.
– Четенето е важно, защото писателите са преди всичко хора, които се опитват да си обяснят механизмите, на базата на които функционира светът, но в общия случай го правят с по-лесна и ненормирана лексика от философите. Жокери: Хашек, Хелър, Барнс, Юдженидис, Остър, Кинг. Животът без фантазия и книги е петдесет нюанса сиво.
– Музиката е също толкова необятна вселена, в която е не по-малко приятно да се изгубиш. Наследил съм любовта си нея от моя баща и стискам палци това да се предава в семейството. Поради липса на място – само няколко от стотиците мои „герои“: Боуи, „Бийтълс“, Лу Рийд, „Моторхед“, „Пълп“, Майлс Дейвис, Ленърд Коен (и до днес съм готов да потвърдя и пред съд, че в неговото There are cracks in everything/That’s how the light gets in има повече мъдрост и смисъл, отколкото във всичките ми учебници от университета). И последно, предвид Балканите, където живеем: един мъж трябва да се качва на маса само когато сменя изгоряла крушка.
– Friends will be friends. Това дори няма нужда от превод.
– Хората не се раждат равни помежду си, съжалявам за неприятната новина. Винаги ще има някой, който е по-богат, по-красив, по-талантлив от теб, но този факт не бива да ражда завист, а удвоена упоритост в постигането на целите, които си поставяш.
– В някакъв момент от живота си ще разбереш, че единственото деление между хората, което има значение, е на такива с добро сърце и останалите.
– Не се подценявай. „Не прави това, защото ще паднеш“ беше стандартната реплика, с която децата на развития соц като мен биваха парирани при всяка проявена самоинициатива в живота си – от прескачане на ограда до сключване на брак. Американската възпитателен модел „ти можеш всичко“ ми се струва много по-смислен и резултатен. Разбира се, освен в холивудските филми човек не може всичко. Но може много повече, отколкото предполага.
– Не пренебрегвай тялото заради ума. Независимо от жалния вой на разни „интелектуалци“, че днес ни се случва главно обратното. Продължавам да отчитам като съкрушително сериозен минус това, че не съм се занимавал сериозно със спорт и не мога да правя почти нищо смислено с ръцете си, ако наблизо няма клавиатура.
– Парите са средство, инструмент като тоалетната хартия. Без тях животът би бил труден, неприятен и с кофти миризма, но превръщането им в самоцел е най-сигурната рецепта за хроничен недостиг на щастие.
И понеже споменах щастието: ясно е, че най-важното, което родителите искат за/от детето си, е то да бъде щастливо. Независимо че в различни периоди с майка ти вероятно ще искаме от теб и редица по-незначителни неща, като например да си оправяш леглото, да учиш езици, да приемаш по-леко любовните драми, да станеш астронавт, да не забравяш, че те обичаме.
Капитал
