Нидал Алгафари е режисьор и политически PR. Баща му е сириец, а майка му българка. Завършил е НАТФИЗ, спец. „Кинорежисура“. Един от авторите и режисьорите на студентското предаване „Ку-Ку“ (по негова идея е предаването за АЕЦ-Козлодуй, на което е съсцеанарист и режисьор). Бил е делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. От юни 2002 г. до май 2004 г. е Изпълнителен директор на БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на тв предаванията „Наблюдател“ и „Анонси“. Режисьор е и на документалния филм „Сирия – история и легенди“.
Поводът за конфликта в Сирия?
Сложен въпрос. Има няколко повода. На първо място е тоталната корупция в Сирия, която достига до безумни размери. На второ място е наложената диктатура, липсата на свобода на изказа. Преди в Сирия можеше да правиш всичко под сурдинка. Сега няма как. Има интернет и всичко се вижда, много бързо лъсва.
Конкретният повод за конфликта беше историята с 15 деца в Дераа. Те гледали по телевизията какво става в Египет и скандирали същите неща. Като звучене е много напевно, прилича на пеенето на футболните агитки. Децата направили мини демонстрация в училище. Директорът се уплашил. Представям си го как се е разстреперил от страх и ужас и се обажда в ДС. Оттам решават, че трябва да покажат муслули пред президента – „ето, вижте, ние как се справяме”. Две камионетки прибират децата. В този град има пет големи фамилии, които са стълбовете на града. Сред тях е и един от стълбовете на БААС – партията на Асад, която е на власт. Благодарение на тях и на тези от Дерзор (в близост) до Ирак се държи властта в Сирия. Тези тамошни фамилии са много мощни и влиятелни, но и големи традиционалисти в отношенията – държат на честта, мъжкото его е много силно. Решават, че им е под нивото да се занимават с това, че някакви дечица са ги прибрали в ареста и ги остават там за през нощта – за да разберат, че така не се прави. На другия ден пращат жените си, техните майки, да ги приберат, но когато те отиват в полицията, шефа на ДС им казва нещо много цинично: „Тия деца ги забравете! Отивайте да правите нови, ако мъжете ви не могат, аз съм готов!” Това е безумна обида! Бедуинските традиции изключват възможността да говориш така на жена и една от майките от най-големия род го пита: „Какво си въобразяваш?! Кой си ти?” Той издава заповед да им се пострижат косите.
Благодарение на тези събития се случва първата демонстрация, в която участват около 200 човека. Исканията им не са били за сваляне на режима, чисто и просто са си искали децата, но за да докажат надмощието си, войниците са изкарани и двама души умират. От тук започва ескалацията, тази глупава искра запали всичко.
Имаше и низ от грешки на сирийския президент и неговите съветници, които не успяха да проумеят още от самото начало, че този конфликт е много взривоопасен. Ако тогава президентът беше отишъл и казал, примерно „вижте какво, през нощта от изтезанията са умрели част от децата, другите ви ги връщаме. За това нещо е виновен този човек от тази служба. Аз ще го осъдя пред вас, ако трябва ще го обесим”, щеше да се отложи разрастването на бунта. Но съветниците му явно са искали да покаже сила още в самото начало. Президентът изпраща своя Вицепрезидент, който е родом от същата местност. Според традициите, когато се водят преговори се спазват определени ритуали. Шейховете го приемат както подобава на човек от неговия ранг – разпъват се палатки извън града.
В конкретния случай след като го посрещат директно му задават въпроса „Къде са децата?” На отговора „не знам” му отвръщат с „като не знаеш, връщай се там, от където си дошъл”. Още един много голям знак – изгонват вицепрезидента. В този случай вече Президентът е трябвало задължително да се намеси, но той отново не го прави. Решават отново да ги сплашат и пращат бившия шеф на ДС, който е известен сатрап. Има неща в културата, възпитанието и традициите на бедуините, които за английски възпитаник, какъвто е Башар Ал Асад, са неразбираеми. Още повече, че той е държан много дълго време далеч от Сирия, за да се предостави властта на брат му, който обаче загина нелепо в катастрофа. Тези многобройни фамилии са сродени с други подобни. Съответно, когато едната фамилия тръгне на война, всички сродени тръгват с тях. Така е от хилядолетия. Баща му, старият президент, много добре се разбираше с тях и бедуинските окръзи го подкрепяха. За съжаление синът му, сегашният президент, не съумя да постигне разбирателство и когато бедуините се надигат, срещу тях се изпраща военна мощ и започват да ги избиват. Посягат на джамията в Дераа, което е безумие за района. Стига се до първата реч на Башар Асад в Народното събрание, по време на която той се държи изключително неадекватно. Чуват се песни, възхвала, стихотворения (там можеш да прекъснеш речта на Президента само ако имаш стихотворение, с което го възхваляваш). Моментът, може би, при който на диктаторите им се преобръща съзнанието…
Впоследствие Дераа става градът в най-тежко положение. Надигнаха се Хомс и други градове. Всички очакваха кога ще се надигнат Алепо и Дамаск. Алепо се надигна много късно, а Дамаск все още е мирен. Още от времето на Омеядите (когато Дамаск е бил столица на т.нар. Арабски халифат) се знае, че ако Дамаск е спокоен всичко ще е спокойно.
Тези бяха поводите за конфликт. В последствие вече всеки си търси и намери повод да се намеси – Катар, Саудитска Арабия, Русия, Китай, Америка, ЕС, съседите… и се стигна до това положение, което е в момента.
Всъщност кои воюват в Сирия?
Първоначално всичко започна като протест на фамилиите. Поради историческите дадености, през 1982 година в град Хама се надигат на възстание Мюсюлманските братя. Тогава чичото на сегашния президент със своята армия, която е в рамките на сирийската, но е на негово пряко подчинение, избива 42 000 души за няколко дни. Това подтиква надигането на бунтовнически настроения, желания за възмездие и отмъщение. В основата на правителствените войски всъщност е Президентската гвардия и се ръководи от брата на Президента, като официално той не се води главнокомандващ. Той ръководи и съюзниците им – иранските бойци и бойците на Хизбула. Руски части ги подпомагат с наученото в Авганистан.
От другата страна се нароиха много. Най-силните бойци на територията на Сирия в момента са крайните ислямисти-националисти. Тук искам да отбележа, че всичко се приписва на Ал Кайда. Според мен Ал Кайда никога не е съществувала. Съществува единствено някъде в съзнанието на определени хора в ЦРУ. Според изследване на англичани от около 100 000 бойци в момента от страна на Свободната сирийска армия (ССА), приблизително 10 000 са чуждестранни – талибани, чеченци, части от хората на Айман ал Зауахири, египтяни, иракчани. 35 000 са Мюсюлмански братя, които са по-скоро умерен ислям. Към тях има една група 5 – 10 000 от фронта ал Нусра – крайни национал-ислямисти. Те са най-добре въоръжени и подготвени. Превземат и добре управляват. За тях е харакетерно, че създават тотален шерият – изключително справедлив и печелят все повече одобрение. Друга част от ССА са дезертьори от редовната армия и такива, които са там само заради отмъщението – т.нар. нурсове. Към тях обаче се присламчиха финансово Саудитска Арабия и Катар, Турция логистично и с подкрепа на ръководството на Мюсюлманските братя, които са в Турция, съответно помощите от ЕС и Щатите.
В един момент се оказа, че конфликтът излиза от рамките на сирийския народ и всеки с интересите си се бие в Сирия. Това може да трае само докато се свали режима. После, най-вероятно, ще се изпокарат и изпобият помежду си. Заложени са много бомби – ислямисти срещу светски настроени; сунити срещу алауити; мюсюлмани срещу християни; кюрди срещу всички останали; БААС срещу Мюсюлмански братя. Конфликтите там могат да бъдат озаптени само с чуждестранна военна сила.
След падането на режима моментално трябва въоръжени сили да разоръжат всички, да ги озаптят и да внесат ред! Да спрат тази мъст, която ще е безобразна.
Мислиш ли, че този конфликт може да прерасне в световна война?
Не, че не е невъзможно. Мислехме, че така ще се случи в Ирак и Авганистан. Големите сили не мисля, че имат интерес от трета световна война, защото тя ще е с безумно много жертви. Оръжията вече са такива, че с едно копче се решава съдбата на милиони. По-скоро ще си премерят силите с неконвенционални оръжия. Само това да не запали друг огън и да се заиграят на тънката струна – мюсюлмани, месия, ислям…
Като цяло е възможно, но вероятността е много, много малка.
Възможен ли е етническият мир на територия, населявана от толкова много общности, с още толкова течения в тях?
В Сирия големият проблем, стоящ пред народа е, че страната е арабизирана. Тя не е арабска държава. Тя е една от държавите, които се причисляват към арабските държави. Най-малката част от хората, които живеят в Сирия, са араби – много малък процент от населението. Имаше една такава националистична вълна, която беше подета от Насер, Хюсеин, Асад. Крал Хюсеин радееше за арабско единство, да се чувстват хората в тези държави заедно.
Арабите са в Йемен и Саудитска Арабия, докато в Сирия от хилядолетия живеят основно арамейци, финикийци, харарийци, туркмени, черкези, арменци и кюрди. Когато се чете библията, в нея се говори за всички тези хора, които са били там. Арабите идват заедно с Исляма, когато ислямските войски тръгват от Мека и Медина. Тръгват да превземат големия свят. Един от техните пълководци превзема Дамаск, като към момента на превземането повечето от живеещите са се водили римляни и гърци, плюс изброените по-горе. Армията се разделя на две. Едната част остава при Дамаск, а другата продължава към Персия. В Сирия не остават араби, само един гарнизон. Дори когато са били в рамките на Османската империя не се говори, че там живеят араби. Арабизирането става, когато колониалните сили Франция и Англия започват да разделят Близкия Изток и Арабия, наричат го Арабски полуостров и дават власт на националистите – един език, един Коран, една история – значи сме араби!? Големият проблем е премахването от заглавието на Сирия – Арабска република.
За съжаление голямата част от населението на Сирия днес, благодарение на това, че им е набивано 60 години в главите, продължават да мислят, че са араби.
Не служи ли религията за оправдание при такова социално разслоение?
Опитват се да го направят хора, които имат интерес от това. Много често се бъркат понятията. Като се каже арабин, се разбира мюсюлманин. Това е погрешно, защото има араби мюсюлмани, араби евреи, има и араби християни. В Сирия са били представени всички религии и никога не са имали конфликти. Дори по времето на Саладин, който е кюрд от Тикрит, битките, които е водил и за които четем в историята, не са били срещу християните като религия. Воювал е срещу нашествениците, които са искали да превземат земите му. Дори е помогнал на Ричард Лъвското сърце да се излекува.
Никога народите, живеещи по тези земи, не са имали верски търкания.
На карта ли е съдбата на християните в Сирия?
Християните са между 10 и 12 % от населението на Сирия. Тези християни са живели и ще продължават да живеят в Сирия безпроблемно. Проблемите на християнското население започват, когато бащата на сегашния диктатор разрешава да се строят джамии около църквите. Така около всяка църква изникват по 4-5 джамии и камбанният звън се заглушава с мегафони и молитвата на мюзина. Въпреки това хората по съседски си живеят безпроблемно. Другото, което властта се опита да направи, е конфликт между сунити и алауити. Тези, които са на власт в момента са от малцинството алауити – около 10 % и успяват да го създадат. Пускат кадри как са изклани цели семейства алауити, труповете им са обругани и казват „така ще направят и с вас”. Сунитите се уплашиха, затвориха се в общностите си и станаха най-вярната стража на сегашния режим. По същия начин се опитват да процедират сега с християните. Имаше един митрополит, който идваше в България и обясняваше как се избиват християни в редиците на мюсюлманите сунити, които се бият.
В самото начало протестите бяха мирни и единственото място, където можеха да се събират хората, бяха джамиите. Затова и много християни от Дамаск и Хомс ги посещаваха. Не защото са повярвали и са станали мюсюлмани, а просто да се видят с други хора в джамиите, като в сборен пункт. Дори имаше един трагикокомичен случай – един го застреляли, умирал, взимат го и му казват: „кажи, че Аллах е един единствен” – това го казват всички правоверни мюсюлмани преди да умрат – а той казва „ама как да кажа – аз съм християнин” и се чудят какво да го правят!?
Това показва мястото на джамията като място за срещи, не нещо друго… Че ще има такива ежби, ще има. Мен лично това ме притеснява, защото в Ливан всичко започна с една такава ежба. Няколко младежа мюсюлмани харесват девойка християнка. Закачали се нещо, братята й скачат, сбиват се. Момче от мюсюлманите умира. После за отмъщение отиват и гърмят цял рейс с деца християнчета и се почва една война – 25 години.
Надявам се, че със съзнанието, което имат хората в Сирия днес, няма да допуснат такава ескалация.
Башар Ал Асад и Реджеп Ердоган не са ли две лица на една и съща маска?
Ердоган е сунит. Асад е алауит. В Турция по-голямата част от хората са алауити. В Сирия по-голямата част от хората са сунити. В Ирак по-голямата част, около 70% бяха шиити, а Садам Хюсеин беше сунит. Това са глупавите игрички от едно време на ЦРУ, МИ-6 и други такива служби, за да държат хората в подчинение. За Ердоган мисията на живота му в момента е да направи така, че да премахне „онази шиитска заплаха”, или „онази алауитска заплаха”. Много добре знае, че по време на предишния сирийски президент и турски министър председател при всеки конфликт между тях Хафес ал Асад е подкукоросвал алауитите в Истанбул. И това го може.
Ердоган иска да има умерен ислям, който да ръководи, но да не е шиитски, а сунитски.
Какво подтикна медиите чак сега да се включат?
В Сирия до преди три години всичко беше абсолютно спокойно, нямаше никакви проблеми. Разшумя се когато започнаха да измират хора. Първо излезе информация в социалните мрежи. Бяха публикувани клипчета, после нещо в договорките между Асад и принца на Катар не се получи. Нещо се изпокараха и Ал Джазира започна да блъска постоянно за Сирия, но се забави с три месеца. Когато световните сили се намесиха по един или друг начин, започнаха и големите медии да отразяват събитията, съответно спрямо позициите, които обслужват.
Дали ще бъдат CNN и Ройтерс, които обслужват едната теза или ще бъде Русия днес, обслужваща другата теза – въпрос на интереси.
Въпреки явното ерозиране на властта, Асад продължава да се ползва с подкрепа. На какво мислиш, че се дължи това?
Ще го обясня с пример от България. От колко време Тодор Живков не е между живите, но продължава да има много поддръжници. В Ирак беше същото. Всички „най-верни” след падането на Садам Хюсеин започнаха да скачат и пикаят върху портрета му. Там хората са първични, но бързо се обръщат. Ако падне режима две основни партии ще излязат на политическия терен – БААС и Мюсюлмански братя. Асад продължава да се ползва с подкрепа по същата причина, поради която българският народ застава зад БСП. Първо, защото членската им маса е приблизително два милиона и всички са ползвали едни или други привилегии като членове на партията. Второто е, че на голяма част от хората политическата позиция е „не ме интересува”. В Сирия за по-голямата част от населението стената на страха още не е паднала. Това е онази маса, която също като в България прелива ту към СДС, ту към БСП. И там ще е същото. При следващи избори в Сирия ситуацията ще е аналогична на тази от изборите през юни 1990 г. в България, когато БСП победи на първите демократични избори. Просто страха след повече от 50 години продължава да работи. Това, че има хора, които го харесват, тачат и обичат е логично. Асад е алауит. Нормално е алауитите да го подкрепят, тъй като са малцинство. От тези почти два милиона членове на БААС, милион и половина са плътно зад него. Те трябва да са зад него, защото опасенията им, че ще дойдат другите и ще ги избият са основателни. Армия, полиция, ДС също са зад него. Онези, които имат някакъв добър бизнес също са заинтересовани това управление да продължи.
Много време е необходимо, за да се разпаднат и разслоят тези взаимовръзки. Ще минат години. Може би десетки години…
Ролята на Хизбула?
Хизбула е шиитска организация. Преди време бях публикувал едно интервю с техния лидер от преди 30 години. Човека го заявява ясно и открито – „моята цел е да направя държава на шерията”. Хизбула съществува благодарение на Сирия и Иран. В момента, в който едната брънка се отреже, тя ще загине. В Ливан не ги харесват, дори ги мразят, защото там хората искат да живеят по различен начин. Бейрут са го наричали втория Париж, а на Ливан са казвали втората Швейцария. Заради начина на мислене на членовете на Хизбула – нещо, което връща хората стотици години назад, Ливан не може да дръпне напред. Поради това, че Хизбула водеше война с Израел, членовете й бяха героизирани. Медийно са много силни, заради битките с Израел и разпространеното твърдение, че единствени те са победили Израел. Становище, което само по себе си е много смешно. Какво означава, че си победил Израел? Как по-точно и къде си го победил?
Победили са два танка, примерно, но в пропагандната машина те излязоха герои. Включително и в ръководството на опозицията в България, до преди време смятаха лидера на Хизбула за божи човек.
Мит ли е бъдещето на светската държава в Сирия?
Абсолютен мит. Под светска държава се разбира, че няма законодателство, което да е на шерията. В Сирия законодателството е основно на шерията. Даже официалното законодателство. Религиозните водачи не са на ръководни постове в държавата, но това не означава, че не управляват, защото цялото съдебно законодателство е основано на шерията. Когато наследство се разделя между момче и момиче, съотношнието е три части за него и една за нея. Това е шерият. Към края на управлението на Хафес в държавата, където съм живял от 1979 г. до 1985 г., можех да видя момчета и момичета хванати за ръце, момче и момиче да се натискат макар и в по-тъмните места, виждал съм мои приятелки с минижупи. Разбира се, имаше и забрадени, но от всичките ми лели и първи братовчедки имаше само една, която носеше забрадка – най-голямата. В момента голяма част от братовчедките ми са забрадени. На всичките ми първи братовчеди жените също са забрадени.
Когато живеех в Сирия за голямата петъчна молитва в джамиите влизаха хора да се молят и джамиите се пълнеха на четвърт, а по-известните – наполовина. В последствие се застроиха още толкова джамии, а може би и повече. В момента всичките са претъпкани. Това го позволи режима. Той го искаше и го наложи. Защото, когато си при Аллах ти си спокоен…
Другото, което не е светско в Сирия при този диктатор е, че държавата не обучава населението си. Хората не получават знания. В Сирия това е политика – яжте и пийте, с друго не се занимавайте. Толерирани бяха всякакви дребни забежки на младежите – пощипвания на момичета, леки почерпвания, леки дрогирания, само за политика не говори. Най-старата действаща столица Дамаск, която по времето на Омеядите е била нещо като Принстън и Йейл сега – целият наплив от света отивал там да учи и да получава знания, в момента има 5 или 6 книжарници в центъра на 6 милионен град. Съотнесено към България, примерно, тук има поне една книжарница дори в най-малкия град. Интересно е, че хората не смеят да си купят книги. В момента, в който започнеш да търсиш нещо по-философско или политическо, продавачите се разтреперват, защото знаят много добре, че като си купиш тази книга, после ще трябва да те посочат. Започват проверки, защото се предполага, че щом се интересуваш, сигурно имаш и книги, които не си обявил. Построиха за пред света да се покажат, че са светска държава една страхотна голяма библиотека и опера.
В Сирия няма представления, когато има – няма кой да ги гледа, за такива неща трябва да имаш съзнание, а те нямат такава потребност.
Химическо оръжие се е използвало и преди в Сирия. Защо сега стана проблем от първостепенно значение?
Заради многото жертви.
За конкретната атака сега, която взе толкова много жертви, аз за себе си вътрешно съм почти напълно убеден, че не е направена по заповед на президента на Сирия. Смятам, че той и тези около него имат достатъчно мозък, за да знаят, че това означава отваряне на червената линия и е възможен сериозен военен конфликт и тяхното сваляне от властта. По-скоро допускам, че това може да са хора от втория или дори третия ешелон под него, които евентуално се надяват да се случи като в Египет – да дойдат военните на власт и да премахнат „лошия диктатор”. Със сигурност мисля, че не са и опозицията, защото е невероятно те да употребят химическо оръжие срещу своите братя, сестри, майки, бащи и деца… Иначе, колкото до това дали има или няма – Сирия до преди няколко дена не беше подписала конвенцията за химическите оръжия и държеше да има.
Проблемът около химическото оръжие е в прословутия доклад. В него има няколко неща, които са много важни, а малко се говори за тях. Именно съмненията, че газът, който е използван, е произведен в Русия. Сега ще се окаже, че ситуацията е доста деликатна. Може би затова и държанието на Русия е малко по-меко. Ще се окаже, че зареждането на химическо оръжие в Сирия е направено от Русия. Което е глупаво, защото руснаците са подписали конвенцията. Това обаче е логично, защото сирийците няма от къде другаде да се снабдят с него. Американците няма да дадат химическо оръжие на сирийския диктатор, защото е руска креатура. Израел също не биха го направили и остават две възможности – да са го получили от Иран, което автоматично означава, че иранците освен ядрено имат и химическо оръжие, значи ще трябва да ги ударим на всяка цена.
Или самата Сирия да произвежда химическо оръжие?! Малко е вероятно, защото за целта са нужни сериозни лаборатории.
Не е ли Иран по-далечната цел?
Шиитите в световен мащаб се опитват да създадат дъга Иран, Ирак, Сирия, Ливан – ислямски щит пред Турция и европейското влияние. Затова така силно подскачат Саудитска Арабия и Катар. Подскачат, защото са сунитски династии. Шиитите са с особен вид религия, особено влияние и имат йерархия, аятоласи, докато сунитите са умерената религия, нямат йерархия. При сунитите не може и да има. Големият страх на Саудитка Арабия е породен от наемните работници, които се трудят там. Саудитска Арабия е най-големият пазар на работна ръка от т. нар. арабски държави. Там работят много египтяни и сирийци, които са приели навътре исляма и местните се опасяват някои външни интереси да не ги подкукоросат. Иран ще бъде ударен със сигурност. Има виц, на който ще стъпя: „Секретарят по сигурността на САЩ отива при президента, който го пита какво става по света? Отговорът е „тия араби все още са на нашия петрол.”
Същата работа и в момента – „тия перси стоят на нашия петрол…”. Това са огромни ресурси. Става въпрос за трилиони и огромни интереси.
Можем ли да разглеждаме процесите в Сирия като своебразно продължение на Арабската пролет?
Не. Защото Сирия не е арабска държава. Там са други хора, с друго мислене. Сирия е държавата, в която до преди да дойде този режим са навлизали всички най-нови идеи и идеологии. От там са тръгвали. От там тръгват комунистите и националистите. От там тръгват Мюсюлманските братя. От там тръгват всички цивилизовани неща. Това е земята. Онази земя, описана в Библията. Там са били всичките пророци. Там са финикийците. Там са Омеядите и Саладин.
Няма как случващото се в Сирия да бъде причислено към Арабската пролет. Още повече, че това е журналистическо обобщение. Просто там процесите вече бяха назряли. Диктаторите бяха остарели. И Кадафи, и Мубарак, и Хюсеин, и Хафес Асад. Единствено в Сирия успяха с наследниците. На другите просто не им стигна времето. На Кадафи и Мубарак малко не им достигна, но в един момент на хората им писна.
След като в последните 50 – 60 години са възпитавани по един и същи начин, по една и съща идеология, в един момент т. нар. „малки империи” почнаха да се разпадат.
Твоите прогнози за развитието на конфликта в Сирия?
Много лоши. По-скоро съм крайно песимистично настроен. Познавам голяма част от опозицията в момента. В България, Сирия и по света. Трябва им много време, за да разберат разликата между емоция и политика. Все още са емоционални. Още са хора, които смятат, че с викове „Аллах акбар” властта ще падне. Не могат да разберат. Чудят се и псуват американците. Не могат и да се обърнат първо към себе си. Не знаят кой ще дойде след това, непредсказуеми са. Опасенията ми са, че там са заложени много конфликти. Кюрдите най-вероятно ще поискат тяхна държава и присъединяване към Кюрдистан. Това им е отколешна мечта. Още в самото начало поставих 17 въпроса пред българската и световната опозиция. Ако тогава бяха отговорили, досега можеше конфликтът да е свършил.
Въпросите бяха от следното естество:
Какво правим с кюрдите при падането на режима?
Какво правим с алауитите при падането на режима?
Какво правим с хората, работещи в сферата на сигурността, армията и полицията?
Какво правим със съседите ни – Израел, Ливан, Йордания?
Ще продължаваме ли с палестинската кауза? Първо, никой не иска да освобождаваш. Второ, ти кой си, че да освобождаваш и трето, въобще, можеш ли да си го помислиш?
Ще имаме ли претенции за определени земи от Турция?
Каква ще ни е позицията като държава – светска, смесена, шериат?
Икономически как ще стоим? Два месеца преди началото на конфликтите Министърът на финансите обяви, че Сирия има 900 милиона долара дефицитен дълг. Сирия обаче няма кредити и 900 милиона не са кой знае колко голям проблем, но са знак, че трябва да се предприемат действия. Започна конфликта и три месеца след това президентът вдигна заплатите с около 30 долара на всички чиновници и намали цената на нафтата. Цялото това местене на армията постоянно също струва много пари. Реколтата вече трета година не може да бъде добре засята и прибрана. В южните части на страната големите търговци от Алепо и Дамаск, както и големите фамилии си изнесоха парите извън страната. Тези неща са много важни и когато диктаторът падне, дойде новата власт и на първо число трябва да даде заплати – как ще им плати? Ще стане като в Иран. Ще илязат чиновниците и армията и ще кажат „сега ви убиваме”…
Какво правим с християните? Как да върнем на християните, на алауитите доверието в това, че ние няма да ги избиваме, защото в момента те са уплашени.
На тези въпроси нито един от тях не пожела да отговори. Ако бяха отговорили конкретно: Израел – смятаме ги за нормална държава и искаме да живеем в мир и да имаме добри съседски и икономически отношения. Те да ни върнат Гуланските възвишения, както те самите твърдят, срещу мир, сътрудничество. Какво има да делим с евреите? Нищо. Каузата на палестинците. Какаво правим с Ливан? С Хизбула – продължаваме ли да им помагаме, финансираме ли ги?
Ако бяхме пратили отговорите на всички тези въпроси като декларирана позиция – ставаш предсказуем и хората си казват – аха, с тия разговор може. Обаче като излизаш и говориш „аз на евреите мамицата им” излиза друг и казва „тия мюсюлманите ще ги разчекна”, излиза трети и казва „аз тия християните ще ги изтрепя”. Т.е. ние искаме „да се намесят”.
Кой да се намеси и на кой с какво да помогне? Не е заявено ясно, това е големия проблем – непредсказуемостта на опозицията.
Бежанците и българското правосъдие?
Незаконно преминаване на граница е когато си контрабандист. Когато внасяш незаконно. Когато се криеш. Когато влизаш и се предаваш на властите не е незаконно. Бежанците са голям проблем за България. Нужно е да се има предвид, че на по-голямата част от тях крайната цел не е България. Тук получават 65 лв, докато в Швеция или в Германия ще взимат в пъти повече помощи. Някои са с възможности, но има и такива, които са на ръба на мизерията.
Българската държава трябва да помогне, в историята винаги сме помагали на бежанците, от където и да са идвали.
Според теб коя е правилната позиция на България относно конфликта в Сирия?
България е много малка държава, за да има някаква позиция в този конфликт. Подобно на Ирак, където компаниите, опериращи там са със заплата на служителите си, колкото военния бюджет на цялата ни мисия. Ако България трябва да заяви позицията си, тя трябва да заяви с кого е – с руснаците или с американците. На България не й отива да каже, че е с руснаците, защото там са и Иран, а заедно с Иран няма как да бъдем. Ако кажем, че сме с американците, означава да кажем, че сме с Турция. И това не върви. Една такава деликатна ситуация, в която е най-добре, доколкото можем да помогнем на бежанците. Но тайната тиха дипломация би трябвало да е такава, че когато падне този режим (това е ясно и повече от сигурно), България да има утре очи да иска пак да помага, да работим, да печелим пари. Защото Сирия е пазар не само на оръжие, а и за хранително-вкусовата промишленост и други. Да се заемат крайни, твърди позиции не е удачно. Защото заемайки едната страна, респективно губим другата.
Най-доброто, което можем да направим, е да потърсим приятелството между двата народа. Приятелство започнало преди много години, което така или иначе съществува. Много сирийци са учили в България, женени са за българки. Много българи са живяли в Сирия, строили са там. Половината инфраструктура на Сирия е построена от българи. Има много български лекари в Сирия. Повече от ясно е, че не можем да приемем кланетата, но не бива и да се намесваме директно.
