Денят на народните будители е въведен в празничния ни календар през 1922г., за да помогне със своите смисъл и послания за преодоляване на духовната разруха в нацията, настъпила след Първата световна война и за единение на всички българи във и извън пределите на родината ни.
След 101 години, във времена, раздирани от противоречия, времена на духовен упадък и разединение, имаме същата остра необходимост, целебно и спасително, да потърсим и да открием отново онзи смисъл и онези послания. Да си припомним нашите духовни водачи, които с кръст, с перо и сабя не позволиха да бъдат приспани езикът ни, вярата и духът ни. Как те назад във времето събуждаха в душите на хората стремежа да работят, да дават за общото дело, да променят битието – своето и на всички, да сътворят утрешната история.
Да осъзнаем колко будни трябва да сме днес, за да не позволим да продължи разпадът на нашите национални и граждански добродетели! Да осъзнаем как не ни отиват егоизмът, лъжата, апатията и завистта! Как въртейки се в кръг, загубихме посоката, а тя е същата, тяхната – единен и проспериращ народ. Да си припомним, че всеки от нас има дълг – дълг към паметта, дълг към другите и дълг към бъдещето! Да осмислим как с простички неща – да работим, да се борим, да намерим и да отстояваме своите и общите ни каузи, без да губим почтеността си – можем с разум и отговорност да градим общото си настояще и утрешния ни ден!
Честит празник!
