Начало Общество Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско

СПОДЕЛИ

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

ПРОЩАЛНО, Никола Вапцаров

vaptsarov

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя.

Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците.

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност.

През март 1942 г. след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над са над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Вапцаров е арестуван на 4 март и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. При обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протоколът от откритото заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването.

На 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но бива отклонена.

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика.

Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

1 КОМЕНТАР

  1. Без него в българската поезия нищо нямаше да е същото!

    ДВУБОЙ

    Ние сплетохме здраво ръце,
    с тебе се счепкахме здраво.
    Кръв капе от мойто сърце,
    грохнал си ти. Тогава? –
    Един ще бъде повален,
    един ще бъде победен –
    и победеният си ти.

    Не вярваш ли? Не те е страх?! –
    но аз пресметнах всеки ход,
    последния кураж събрах
    и ти ще бъдеш победен,
    разкапан, озлобен живот.

    Не почваме сега, нали?
    Двубоят ни е твърде стар.
    Двубоят ни се води с жар
    от дълги дни.
    От дълги дни сме вплели здраво
    ръцете си един във друг.
    И никога не ще забравя
    жестокия ти, груб юмрук.

    Във мината избухна газ.
    И въглещния пласт
    затрупа
    петнадест човека доле.
    Затрупа
    въглещния
    пласт
    петнадесет
    човешки
    трупа.
    Един от тях
    бях
    аз.

    Пред прага на един бордей
    дими
    изпуснат
    пистолет.
    Трупът полека леденей…
    И нито вик,
    и нито шум –
    един куршум
    и после – смет.
    И колко леко…
    И без бой,
    без порив за живот,
    без глас.
    Ти спомняш ли си
    кой бе той?
    Това
    бях
    аз!

    На мокрия паваж
    лежи
    човек, застрелян из засада.
    Небето, заредено с взрив,
    ще падне с трясък
    на площада.
    Човекът, който там
    лежи
    във локва кръв,
    е моят брат
    и в стъклените му очи
    омраза и любов
    горят.
    Извергът,
    мерзкият
    стрелец,
    закри следите си
    завчас.
    Ти спомняш ли си тоз подлец?
    Това бях
    аз.

    Но помниш ли, едно дете умря
    в Париж на барикада.
    Едно дете
    във бой умря
    със кървавата
    ретроградност.
    Във жилите полека-лека
    кръвта изстива
    като щик.
    Ала една усмивка лека
    по устните се плъзва в миг.
    И после устните синеят,
    ала в очите
    жар гори,
    ала очите сякаш пеят:
    „Liberte cherie!“…
    Един гамен е
    прострелен.
    Лежи скован във смъртен мраз.
    Ти спомняш ли си
    тоз гамен?
    Това бях аз!

    Но помниш ли,
    един мотор
    прониза
    с смях
    и оптимизъм
    мъглите,
    дето птица даже
    не слиза
    в влажния простор;
    един мотор с крила, които
    разсичат
    ледната завеса,
    изменят земната орбита
    и с взрив на бензинни пари
    разчистват пътя към прогреса.

    Моторът, който пее горе,
    е труд на моите ръце.
    А тази песен на мотора
    е кръв от моето сърце.

    Човекът, чийто поглед верен
    е вперен
    в нервния компас,
    човекът, който
    влезе в бой
    с мъглите,
    с северния мраз,
    ти спомнях ли си кой
    бе той?
    Това бях
    аз.

    Аз съм тук
    и там. –
    Навред. –
    Един работник от Тексас,
    хамалин от Алжир,
    поет…
    Навред съм аз!
    Навред съм аз!

    Как мислиш,
    ще ли победиш,
    навъсен, мръсен,
    зъл живот?
    И аз
    горя,
    и ти гориш,
    и двамата
    се къпем в пот.
    Но ти изчерпваш свойте сили,
    слабееш ти,
    отпадаш ти.
    Затуй така жестоко жилиш,
    в предсмъртен ужас
    може би…
    Тогаз,
    на твойто място,
    дружно,
    ще изградим със много пот
    един живот
    желан
    и нужен,
    и то
    какъв живот!

    Обратно към [Вапцаров] [СЛОВОТО]




    0



    0