Радина БОРДЕЛОВА
Витрините на магазините са пълни с балони- сърца. В тях не можеш да влезеш дори, защото още входът е затрупан с плюшени играчки и подаръчни опаковки. Късметчето ми от сутрешното кафе-под формата на сърце. Оферти за пътувания – посветени на 14 февруари. Сайтовете за новини – изпълнени с картинки в розово и червено. По заведенията- томболи за екскурзии за влюбени. В супермаркета- креативно на касовите бележки е изписан поздрав „Happy Valentine’s day”. Флаерите в пощенската ми кутия- с покана за „незабравими мигове”. Навсякъде сърца,сърца,сърца… обич,обич,обич! Страхотно е да има любов! Дано обаче не се обичате единствено на Свети Валентин, защото, струва ми се, в останалите дни лошите чувства надделяват в пъти!
Изключваме факта, че Свети Валентин е католически празник и някак си не ни подхожда да го честваме по такъв начин. Някой би казал, че емоциите в такъв ден са единствено положителни и няма нищо лошо да отбележим повода. Разбира се! Тук питам аз: Защо е нужен повод, за да честваш любов? Защо е нужна дата, за да покажеш отношение? Защо е нужен ИЗМИСЛЕН еталон за подражание точно в този ден? И тези въпроси изникват в главата ми, именно защото това е единственият ден, в който виждам мъжете да държат цветя! Те носят роза, точно защото и всички останали го правят. Това е моментът, в който жените купуват свещички, опаковат подаръците си и на всеослушание крещят „ОБИЧАМ ТЕ”! Крещят толкова силно и не им пука, защото всички наоколо правят същото. Това е денят, в който на ПОЧИТ са чувствата. В останалите дни на пиедестала обаче не стоят те. Нали? По-напред са проблемите,нещастията, безпаричието, лошият късмет… Бъркам ли? И затова може би оставаме все толкова бедни душевно, защото не разбираме кое е важното. Не осъзнаваме кое е с приоритет. Погълнати сме от какво ли не и са ни ненужни „сладникавите жестове” и „сантименталните думи”.Обичта се забравя и остава зад рутината на ежедневието ни. Без да искаме. Но така свикваме и роботизираме съществуването си в дните напред. Точно заради това преекспонирането на чувства ни е удобно в едничкия единствен ден- 14 февруари. Точно защото през останалите дни някак си забравяме да обичаме. Или греша? Вие кажете!
И типично като мечтател си мисля: Колко ли хубаво щеше да бъде всеки ден да е ден на влюбените? Колко ли красиво щеше да е да показваме отношение във всеки един ден, безспир. Би било хубаво да няма умора от любовта. Тогава може би нямаше да ми се вижда така изкуствен и фалшив този ден! Но аз продължавам да мечтая и нека не забравяме, че всичко е в ръцете ни. А АБСОЛЮТНО ВСИЧКО пък в сърцата. Обичайте и бъдете обичани всеки ден, а не само когато се налага!
Вече се отегчих от сантименталните думи, които изписах. Може би и аз се повлиях от сърцата, затрупващи ежедневието ми в последните дни. А Мисълта ми беше тръгнала в обратна посока. Затова спирам дотук.
Сега тичайте да купите по едно сърчице за подарък, а аз ще пия чаша вино за Вас!
