На 23.01.2024 г. по инициатива на МКБППМН се проведоха образователни концерти в трите градски училища с наслов „С музика срещу гнева“. Концертите изнесоха импресарска къща „Верджиния Втора – Иван Радилов“. Те бяха представени пред деца от трети или четвърти клас. Освен с чичо Иван, децата се запознаха и с кака Гине ( цигуларката Гинка Радилова и кака Надя (пианиската Надежда Петрова). С много впечатляващ диалогичен подход музикантите представиха на децата инструментите си, творчеството на известни композитори, интересни факти от световната и българската музикална култура. Децата показаха познания, научиха нови интересни факти и послушаха класически откъси от известни произведения.
Секретар на комисията от началото на 2024 година е психотерапевтът Евгения Загорска, която подчертава изключително благотворното въздействие на класическата музиката за оформяне на крехката ценностна система на тази възраст. Тя има пряко влияние над чувствата и емоционалния контрол, както и върху сетивните и двигателни психични центрове, стимулира мисловната дейност, както и цялостното психо-физиологично развитие при децата.
Как родителите могат да съдействат на процеса по изграждане на емоционалните компетентности и самоконтрол на своите деца?
Психотерапевтът обръща внимание върху факта, че ние сме свикнали да свързваме агресията само с негативната страна на понятието – приравняваме я с насилието. А агресията е много по-широко понятие, включващо и съзидателна енергия, използвана в ситуации, в които детето трябва да се отстоява, да се съпротивлява, когато е необходимо, да се отстоява и да обезврежда рискови ситуации.
В зависимост от това, какво се е случвало между детето и възрастните, то е усвоило градивни и/или деструктивни форми на агресия и е натрупало някакъв психологичен опит още преди да тръгне на училище. Той не е достатъчен, за да осъзнае детето само потребностите си и последствията от постъпките или думите си. На това ще се учи, опознавайки света на знанието и включвайки се в социума.
Потребността от контакт и свързване в поведението на детето често се изразява основно чрез незрелия, груб начин за удовлетворяването ѝ. Когато детето не постигне желаното, то реагира деструктивно – блъска, бута, рита, задига лични вещи, говори нецензурни думи, сърди се бурно и т.н. Проявата на недоволство, яд, гняв е сигнал, че детето иска да удовлетвори свое желание, но не знае как.
Проблемът с гнева при детето е, че започва да му харесва да е гневно. Склонни сме да се пристрастяваме към удоволствието, което свързваме с изразяването на гнева. А ние не искаме да изоставим онова, което ни харесва. Гневът обаче крие и опасни последствия, които надделяват над удоволствието. Затова е необходимо да помогнем на детето да осъзнае плодовете на гнева, за да се мотивира да го контролира.
Хармонично поведение детето може да постигне само ако е подкрепено от своите родители и учители. Необходимо е родителите да предразполагат детето си да споделя, за да свикне то да постъпва по начин, удовлетворяващ двете му водещи потребности – да постига своето и да запазва добрия контакт с другите.
Когато едно дете е отгледано в среда, където изразяването на чувството на гняв не е толерирано или е избягвано, то се научава да използва индиректни, пасивно-агресивни начини, за да изразява себе си.
Ако агресията не намери път навън, тя може да се прояви първоначално като самосъжаление и съответно да се насочи към собствената личност, стигайки до себеомраза и саморазрушение. Натрупали се в детството чувства на омраза, завист, яд, инат, враждебност, които човек никога не е могъл да изрази, защото така само би рискувал да бъде отхвърлен и би се преживял като лош, ще намерят своя вентил, обърнат навътре като вид самонаказание.
Ако на детето се забранява да изразява негативни емоции, то така и не се научава на това, къде и кога може или трябва да е агресивно, а още по-малко знае каква степен на агресивност да вложи. Често един твърд поглед или заявена позиция са достатъчни. Омразата, яростта и дори завистта са неизбежни в живота на детето, но стават опасни едва когато се натрупат вътре в него и се превърнат в основания. Потискането им е не само нездравословно, но и нерядко се превръща в психопатологичен симптом.
Ще прибавим тук и социално обусловения срам, свързан с мъжете – съответно момченцата – които изразяват емоции. Още от ранното детство да бъдеш „голямо момче“ означава да си разумен, а не емоционален. Така се формира невъзприемчивостта към емоционално съдържание в комуникацията на по-късен етап. В действителност, чувствата са логични. От преди хилядолетия те са били двигатели и регулатори на поведението на хората, преди да развият способността за интелектуално разсъждение. Все още обаче емоционалния отклик следва всяка промяна в битието и предопределя интерпретирането и избора на поведение в мозъчната кора. За да бъдем цялостни личности се налага да интегрираме двете страни на мозъка – емоционалната и разумната.
Ако едно дете е необичайно тихо и послушно, ако му е скучно и не прави нищо, ако не проявява инициатива и активност, ако не е по детски импулсивно, това е истински повод за безпокойство.
Два удачни родителски подхода в подкрепа на изграждането на емоционален самоконтрол у децата:
- Да се учим адекватно и своевременно да реагираме при неприемливото поведение и да предлагаме алтернативни модели за справяне. Да развиваме способността на детето да разбира логиката на ситуацията, както и да търси причинно-следствените връзки в човешките взаимоотношения.
- Да предлагаме на детето си възможни варианти за решаване на проблемите в живота му, но да го оставяме само да прави своя избор, насърчавайки така и умението за поемане на отговорност.
Едва когато на детето бъде позволено да проявява своите негативни емоции и агресивни импулси по приемлив начин, то има шанс да се научи да се справя с тях и да ги прилага подходящо според ситуацията. Здравословната и овладяна агресивност е в основата на здравословната самооценка, чувството за самоуважение и достойнство. Нека не лишаваме децата си от тях.
