От първо лице: Истината за катастрофата на автобуса с български туристи в Египет

Публикуваме без редакторска намеса:

„В последните дни по медиите много се говори и коментира катастрофата на автобуса с Български туристи в Египет. Казаха се много полуистини но не и цялата истина, а както знаете полуистината е по лоша дори от лъжата.
Денят и часът на инцидента беше цитиран вярно от медиите но оттам нататък има много неща които са пропуснати или преиначени. Затова аз като очевидец и пострадал в тази катастрофа искам да дам една достоверна информация.
Катастрофата стана в планинската верига на източна Сахара по пътя от гр. Хургада за град Асуан. Като цяло пътя беше в много добро състояние. През целия път групата от 3 автобуса се движеше с превишена скорост 100-120 км/час (Максимално разрешената скорост съгласно знаците по този път е 80 км/час. за автобуси и 90 км/час за леки коли.) Аз шофирам повече от 35 години и мога доста точно да оценя скоростта на движение без да гледам скоростомера. На един от завоите в планините на източна Сахара шофьора влезе с несъобразена скорост (90 – 100 км/час) автобуса поднесе със задния мост, загуби управление и излетя от пътя без дори да успее да намали скоростта. От дясно на пътя имаше насип около 2 метра и под него сравнително равна площадка. Автобуса полетя от насипа и се преобърна на дясната страна върху двете входни врати. Поради високата скорост автобуса продължи да се хлъзга по терена докато се удари челно в голяма канара която се заби дълбоко в предната част. Удара при обръщането беше толкова силен че всички от лявата част на автобуса излетяха и се озоваха върху пътниците от дясната част – по 4 души един върху друг. Входните врати на автобуса бяха блокирани тъй като той се беше обърнал върху тях. През счупените прозорци от дясната страна при хлъзгането по терена влезе огромно количество прах и в първите няколко минути нищо не се виждаше а аз имах чувството че се задушавам. Успяхме да разбием двата люка от покрива на автобуса и през тях да излезем навън. Помогнахме и на тези които бяха по сериозно пострадали да излязат. Едва ли някой от нас ще успее да забрави спомена с обърнатия автобус и окървавените стенещи от болка хора. Първите две линейки дойдоха на мястото на катастрофата след повече от час. След още половин час дойдоха още две. Най близкото населено място беше на повече от час път с кола. През това време всички бяхме под жаркото слънце на пустинята при температура на сянка между 36 и 40ºС. Оглеждайки мястото на катастрофата разбрах че все пак сме имали късмет да се обърнем на сравнително равно място под пътя. Ако това беше станало на завой под който има дълбока и стръмна скалиста долина, а такива имаше доста край пътя в планината то вероятно оцелелите нямаше да са много. Линейките откараха по тежко пострадалите до болница в най близкото населено място а останалите ни качиха в другите два автобуса които се върнаха за нас и ни закараха до крайпътно заведение на около 20 минути път от мястото на катастрофата. Там изчакахме още около 2 часа след което продължихме за град Асуан. Според разказа на мои приятели от групата те са били откарани в една малка провинциална болница в доста окаяно състояние като са им превързали откритите рани но не е имало възможност за по сериозни изследвания. Затова 6 души от тях в по тежко състояние са транспортирани с линейки обратно до град Хургада където са имали възможност и апаратура да им направят по пълни изследвания и проведат адекватно лечение. Останалите хора от групата бяха докарани късно вечерта на същия ден на кораба в Асуан като им е казано че са добре и могат да продължат екскурзията. В медиите беше изнесена информация че само 11 души са пострадали а останалите са добре. Това не е вярно – пострадаха всички пътуващи в автобуса без изключения някои по леко други по тежко. Само ние си знаем с колко травми и болка продължихме по маршрута. Особено неприятно прозвучаха думите на служител на фирмата тур оператор АБАКС ЕООД че всичко е вече минало, забравете за случая и да продължаваме напред. След като се върнахме в България всички от групата с по леки травми потърсихме медицинска помощ при лекари и започнахме изследвания. И се оказа че хора на които в Египет им е казано че са добре и нищо им няма са със счупени и пукнати ребра с деформирани дискове на гръбначния стълб и мозъчни сътресения. Аз и повечето хора от групата си извадихме медицински от съдебен лекар които са официален документ пред съда и напълно опровергават твърденията на медиите и на шефа на тур оператора фирма АБАКС ЕООД г-н Горчо Пасев че освен тези които са оставени на лечение в болница няма други пострадали. Пиша всичко това защото вярвам че в България трябва да има свобода на словото, гласност и гражданско общество. Освен това повечето от пострадалите при катастрофата сме твърдо решили да съдим фирмата тур оператор.
Движението в Египет е напълно хаотично, не се спазват никакви правила, знаци и ограничения. Не забелязах да има изобщо някакъв контрол на движението по пътищата. На всички които желаят да посетят тази интересна и екзотична страна мога да кажа че опасностите там са свързани не с тероризма както повечето хора си мислят, а с неспазването на никакви правила за движение по пътищата. След като фирмата тур оператор много добре знае това възниква резонния въпрос защо е направена само медицинска застраховка на туристите и не е направена допълнителна застраховка за пътно транспортно произшествие.
Знаем че интересите и на Българския тур оператор АБАКС ЕООД и на Египетската фирма превозвач TRAVCO съвпадат с идеята да не се вдига много шум и случая да се омаловажи и представи като дребен пътен инцидент. Истината е че това е много тежко произшествие което от доста години не се е случвало в туристическия бранш на България.“

Васил Шиваров