Здравейте,
Ще ви разкажа една поучителна случка от тази сутрин. В ранния утрешен сумрак си вървях за работа по улица „Петко Мачев“. Изневиделица пред мене се заклатушка крупна фигура, наметната с пеньоар. В едната ръка държеше кофа за боклук. Минавайки покрай една купчинка с плочки от ремонтиращ се тротоар, фигурата щипна една и продължи доволното си клатушкане. Подвикнах :“Госпожо, оставете плочката“. Последва изненадващ като интензивност свински тръс, фигурата се шмугна в една полуотворена гаражна врата и чевръсто щракна някакво резе в „нейната крепост“. Плячката беше съхранена успешно. Утре същата тази стринка с щипеща ръка сигурно ще вдига олелия до бога, че тротоара не е оправен, че това е безобразие, ще кълне и проклина кмет, правителство и т.н. А върху плочката – трофей вероятно ще кантари казана, за да пльока лютеница…Сещам се за песента на Тодор Колев за откраднатите чистачки и „пожеланието“ крадецът да си ги сложи отзад. Е, лельо чевръста и аз те призовавам – сложи си плочката отзад. Тоест пред задната врата.
Христо Стоянов
Леле или по скоро ще кресне че и крадът гроздето …
0
0