От пощата: 25 години не стигнаха да разрушим всичко, създадено през годините

СКЪПИ СЪСЕЛЯНИ,

Днес се навършват 25 години от една повратна дата в българската история – 10.11.1989г. – денят на оставката на най-дълго управлявалия ръководител на държавата Тодор Живков, за някои хора тази дата е празник, но за по-голямата част от здравомислещите българи 10 ноември е началото на края, начало на разруха в икономиката и държавността, на духовния и нравствен упадък на цялото ни общество. Може много да се говори и пише по този въпрос,  но ние предпочитаме да оставим да говорят фактите – такива, каквито са – истински и неоспорими.

В края на 1989год. селото ни наброява  2900 жители. Във всяка къща има хора от 2- 3 поколения. Кипи живот огласян от детски глъч. Детската градина се посещава от около 60 деца и няма място за всички желаещи. В училището има осем паралелки деца  от 1-ви до 8-ми клас с над 200 ученика, обучавани от 16 – членен педагогически състав. Има работещи 6 кръжока за извънкласно обучение според интересите на децата. Читалището ни е една от малкото институции, които продължават да работят много добре и сега, в това трудно и вълче време, но тогава дейността му беше още по-обширна. През 1989г. ансамбъл „Иглика”, наброява около 120 човека. Към читалището има самодеен драм състав, редовно се организират вечери на младите семейства и новобрански вечери. В селото ни има кино, а цените на билетите са минимални. Спортът на местно ниво също се развива много добре, игрището е добре поддържано. Има сформиран селски футболен отбор, редовно се провеждат тренировки по самбо и джудо. Всяка сутрин от селото тръгват 6 автобуса, които извозват работещите до град Панагюрище и комбинат „Асарел-Медет” . В селото ни има 5 работещи цеха:

1. Оранжерия 30 дка. – 40 работни места
2. Цех към инвалидната кооперация – около 15 работни места
3. Работеща фурна – 5 работни места
4. Шивашка кооперация – 3 работни места
5. Цех към ПП „ Персийски килим” – в предишни години около 130 килимарки, а към 1989 30 работни места.

Състоянието на ТКЗС в цифри е следното:ь

• Общо обработваема земя 14000 дка., от които поливни площи 5740дка. Чрез подземна инсталация, помпени станции 2 броя и гравитачно.
• Едър рогат добитък 1000 бр. – крави, юници и телета
• Свине майки – 100 бр.
• Овце и агнета за угояване – 2940 бр.
• Машинния парк е модернизиран. ТКЗС разполага с 12 трактора, 2 нови комбайна, 2 силажокомбайна и много друга прикачна техника.
• Работните места са около 200, а заедно с временно заетите стигат до 360- 380 бр. Всяка педя земя се обработва и тя се отплаща щедро с рекордни добиви.

Това е само минимална част от красноречивите цифри и факти, които отразяват някогашното развитие на село Бъта. Днешното състояние на цветущото ни някога село не е нужно да се описва. Всички го знаем и го виждаме.  Двадесет и пет години не стигнаха да разрушим всичко, създадено през годините. Все още има недоразрушени сгради в двора на бившата кооперация. Ръждясалите трактори и комбайни също са там  – стърчат като паметник на нашата глупост и безхаберие. От паметните плочи с ням укор ни гледат имената на нашите избити съселяни, загинали в името на една красива и преуспяваща България. Същата тази България, която ние съсипахме.

Нека на този ден си припомним какво имахме, какво загубихме, да по тъгуваме заедно за някогашна България и да осъзнаем, че все още има надежда за страната ни, ако постъпваме като мислещи, разумни  и отговорни хора. Нека оставим на децата си една по-хубава България от тази, в която ние живяхме.

Местна организация на БСП с. Бъта