Героичен е подвигът на нашите априлски деди, препасали саби и пищови, развели бунтовния пряпорец и заложили всичко за свободата – и имот и живот и семейство. Такъв велик подвиг и след векове не може да се забрави.
Панагюрище даде блестящ пример на истински героизъм срещу башибозука.
Априлското въстание увенча българската национална революция в стремежа за свобода. То роди плеяда герои, които дадоха ярък пример на истински народен патриотизъм и беззаветна преданост към делото на революцията.
Завинаги със златни букви в българска история ще светят имената на Георги Бенковски, Панайот Волов, Павел Бобеков, Захари Стоянов, Райна Княгиня.
Отгръщайки един по един портретите на чутовните дейци на нашето Възраждане, погледът със страхопочитание, вълнение и благородност се докосва до „високите им чела“. Измежду тях е и Панайот Волов– обезсмъртен и възвеличен като вечно почитан национален герой, една от най-светлите личности на Априлското въстание.
Въпреки младостта си, в края на 1875г. той е определен за главен апостол в Западна Тракия с център Пловдив. Волов има революционен опит, изпитал е горчилката на бунтарската орисия, отговорността и яснотата, че предстоят и победи и поражения, които могат да бъдат преодоляни единствено с неимоверните усилия на волята. Нагласата да посвети живота си за щастието на родината е негова цел още от юношеските години.
Важен документ, с който революционерът дава обет пред изстрадалия народ е писмото му изповед до близкия роднина Маринчо Бенли, програма, която патриотът изпълнява достойно в делото си към отечеството.
„Дълг е – да мислим не само за личното си благоденствие, а за благоденствието на всички наши сънародници….. Защото знаеш, че истински човек е тоя, който по- малко се грижи за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз“.
Светлите мисли, чистотата и прозрачността на импулсивната и едновременно с това разсъдъчна натура на Волов карат околните неведнъж да го признават като пръв между равни.
Роден в гр.Шумен през 1850г. в семейството на обеднелия занаятчия Вичо Симеонов, по прякор Вола. Младежът учи три години в родния си град, а по- късно и занаят в Бабадаг /Северна Добруджа/. Високото му българско съзнание и възвишеният патриотизъм се формират в благоприятна възрожденска среда.
Връщайки се в гр. Шумен през 1873 г., Панайот Волов се включва активно в обществения живот и се присъединява към революционен комитет, а скоро се превръща и в негов председател. Назначен за главен учител в местното класно училище, по негово предложение се въвеждат демократични преобразования – създава се родителско-учителско дружество в България. С помощта на руския консул във Варна се доставят книги и учебни ръководства от Русия за училищата в Шумен, Преслав и др. Постижение на видния ни общественик е откриването на вечерно училище за възрастни и таен кръжок на младежите за организиране на борба против османското робство.
През август 1874г. Волов се установява в Букурещ, включвайки се в дейността на революционния комитет. Тук е избран и за председател на Шуменския и Търновския революционен комитет. Участник е и в общото събрание на БРЦК, проведено на 26 декември 1874 г.
Задълбочаващия се Източен въпрос от лятото на 1875 г. определя ръководната роля на апостола в подготовката на въстание в Ловешко и Търновско.
Оптимизмът и твърдостта у революцинерите, въпреки несполучливите опити за въстание в Старозагорско ги карат да възобновят комитета и свикат събрание в Гюргево през ноември- декември 1875 г. Основната цел е разработване на конкретен план за подготовка на въстание в България през пролетта на 1876 г.
На 10 януари 1876г. Апостолите, определени за ІV революционен окръг – Панайот Волов и Георги Бенковски преминават р. Дунав, носейки със себе си пълномощно, подписано от Стефан Стамболов. В началото на м. февруари вече са в Панагюрище и се заемат с подготовката на бъдещото въстание.
Панайот Волов има голям дял в организирането и провеждането на Първото велико народно събрание на Оборище. Открива го лично и изяснява въпросите и задачите, които трябва да се решат. По негово настояване събранието избира 12- членна военна комисия, която изработва плана на въстанието.
Апостолът доброволно отстъпва на Георги Бенковски ръководната роля в панагюрския окръг, поставяйки личните си амбиции на заден план пред великата цел. Този доблестен жест издига още по- високо благородния дух на Волов, тласкайки напред подготовката на въстанието.
На 20 Април 1876г. В къщата на Иван Тутев Волов дава първия изстрел на въстанието в Панагюрище. Развоят на събитията и опитът му да продължи на север достига трагичния си край при Бяла на 26 май 1876г. Тук завършва героичният живот на революционера и неговите съратници, при опит да се спасят от турската потеря.
Под тихата и спокойна външност на апостола се крие една възвишена душа, за която свободата на България е цел, съдържание и смисъл на живота му. Революционерът не държи сметка за себе си, никъде не проявява егоизъм, славолюбие и корист. Той действа енергично, с жар, с ентусиазъм и с цялата си душа. Да спечели свободата – това е смисълът и целта на неговия живот.За свободата на отечеството безстрашен, Панайот Волов не пожалва нито амбициите си, нито краткия си двадесет и петгодишен живот.
„Той предпочете смъртта свободна. Пред смърт жестока, оплют и в рани“.
