През изминалата година българската минерално-суровинна индустрия продължи своето развитие в посока устойчивост, въпреки тежкото положение от драстичния спад на борсовите цени на металите. У нас отчитаме ръст в добива на полезни изкопаеми от 12% (13,54 млн. тона) до 112,54 млн. тона на годишна база. Изчислено на глава от населението се пада по 16 т. на човек. Този факт е показателен, защото е рекорд за последните 10 години.“ – каза в своя доклад по време на Тържественото събрание на Националното честване на Деня на миньора проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на УС и на БМГК.
„Въпреки глобалната несигурност нашите компании продължават да осъществяват и да развиват своите програми за устойчиво развитие с внедряване на редица проекти за иновации и подобрения на производствените процеси и щадене на околната среда. Браншът инвестира много и влага качествени усилия за подобряване на нивата на безопасност при работа и развива своите програми за грижа към човешкия капитал.“ – каза още проф. Цоцорков.
Ръст от 12% при добива
Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2015 г. достига 112,54 млн. тона, което е повишение с 12% (или с 13,54 млн. тона) спрямо предходната година и е рекорд в историята на минното дело в България.
Най-голямо относително увеличение за втора поредна година има Добив на индустриални минерали” – 24%,докато „шампионът“ от предишните 2 години подотрасъл „Добив на скално-облицовъчни материали“ търпи спад с 11,4%. Вече традиционно се отчита спада при „Добив на течни горива“.
Наблюдава се устойчиво увеличение и при подотраслите „Добив на инертни и строителни материали” – 17%, „Добив на твърди горива” – 13% и „Добив на метални полезни изкопаеми“ – 4%. Последните два подотрасъла формират и 2/3 от общия добив.
Тенденции
Наблюдават се трайни тенденции при разпределението на добива на полезни изкопаеми от 2010 до 2015 г. Например, твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството.
До тях се доближава добивът на строителни материали, като относителният му дял вече надминава 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял от около 10% от 2010 г. насам, като тазгодишният му ръст от 24% го извежда до 11% относителен дял за периода.
Приходи
През 2015 г. общата стойност на произведената продукция на добивните компании възлиза на 2,41 млрд. лв., което е с 1,1% по-малко в сравнение с 2014 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия е добивът на метални полезни изкопаеми – 52% (56% през 2014) и добивът на въглища – с 31% (28% през 2014 г.)
Независимо от повишените показатели на добива на метални полезни изкопаеми, стойността на продукта намалява с около 6% (при -16% през 2014 г.). Това се обяснява с понижението на всички цени на металите, започнало през 2013 г. и продължаващо и досега.
Човешки ресурси
Броят на заетите в добивната промишленост през 2015 г. е 23 608 души – с 458 души по-малко спрямо 2013 г. Броят на заетите в основна и спомагателни дейности на бранша е близо 30 000 души.
Факт е повишена производителност на човешкия ресурс в бранша. Това се дължи както на технологичното обновление за последните 15 години, така и на инвестициите в развитието на персонала, в обучения, подобряване на условията на труд и социалнато отговорност на компаниите.
За поредна година се отчита високата стойност на производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл. Тя е близо 2.5 пъти по висока от средната за индустриалния сектор – над 78 000 лв. на един зает, което е спад спрямо 85 000 лв./зает през 2014 г.
Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2015 г. е 16 353 лв. спрямо 15 233 лева през 2014 г. (средно увеличение от 2%). Най-висока заплата взимат работещите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми и лигнитни въглища.
За периода от 2000 г. средната работна заплата се е увеличила с 348%. Това показва една устойчивост на доходите и сигурност на заетите в цялата минерално-суровинната индустрия.
Трудов травматизъм
Работата в минерално-суровинната индустрия е свързана със значителни рискове за безопасността и здравето на заетите в нея, въпреки сериозното техническо и технологично обновление в последните години на опасните и трудоемките процеси в индустрията.
Тенденцията при загубените календарни дни следва общата картина по отношение натрудовите злополуки за отрасъла: намаляване от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок за периода. Положителният факт е, че през 2015 г. отчитаме най-ниските данни за последните пет години.
През 2015 г. се отчита и по-голям брой смъртни злополуки (6) в сектора, като причината са инцидентите в рудодобива през годината.
Една от основните цели на БМГК е подобряване на условията на труд в минерално-суровинната индустрия. По предложение и настояване на Камарата, през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин. През 2014 г. той беше приет от ОСУТ. Все още се очаква одобряването и неговото издаване.
В програмата на БМГК е през 2016 г., е заложено да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минните спасителни служби. Камарата благодари на своите членове Асарел Медет АД и Каолин ЕАД, които осигуриха целевото финансиране на проектите
