Тракийско дружество „Войвода Руси Славов” Пловдив получи като дарение хайдушкия нож на легандарния поп Грую Бански. Реликвата е била пазена повече от 100 години. Представлява типичен средно дълъг нож, чието острие е извито леко като ятаган. Дарителят е пожелал анонимност. Ножът на свещеника, заклел юнаците на събранието на Оборище, е загубил през годините дървената си дръжка. Предишният му собственик е допуснал грешката да го излъска до блясък – нещо, което не се приема като правилно при съхранението на стари оръжия. „Много се ядосах, като видях, че ножът е излъскан, за да се свали ръждата. Той ще заеме едно от почетните места в музейната експозиция на Тракийското дружество”, каза ген. Нонка Матова.
Другата уникална реликва, свързана с революционните ни борби, е голяма източнотракийска сабя. Тя също наподобява ятаган, а дължината на острието е 68 сантиметра. „Най-мистериозното нещо е, че на острието е гравирано „1876, април, 22”. Дали тази сабя не е принадлежала на някой от хората, които са знаели кога избухва въстанието”, пита ген. Матова. Априлската епопея започва на 20 април, заради предателство, но съвпадението на датите е озадачаващо. Сабята е украсена с фигурите на извити змии.
Поп Грую става свещеник в родното си село от 1863 година. Превръща се в ревностен революционер след посещението на Васил Левски в Баня. По време на Априлското въстание е един от най-близките съратници на апостола Георги Бенковски. Поп Грую заклева участниците в събранието на Оборище. След погрома му е хвърлен в Цариградската тъмница, а след това – в град Коня. След освобождението е амнистиран и служи като свещеник до смъртта си през 1908 година.
Росен Саръмов
Източник: pazardjik.marica.bg
