Уважаеми, панагюрци,
Позволявам си да споделя това лично мнение с вас, заради възникналата ситуация с решението на Общинския съвет да отхвърли двете кандидатури за Мемориалната стена на своето заседание от 25.10.2018 г. Много приятели – журналисти, литературни критици и изследователи ми се обадиха да реагираме на срамното решение. Помолих ги да изчакат, защото вашето възмущение беше достоен отпор. Дълбок поклон за вашата защита и уважение към делото и паметта на последния възрожденец в родния ни град, наричан с обич и преклонение от редица поколения Учителя, както и към достойните братя Дейкови. А и всъщност, при този странен от морална и юридическа гледна точка регламент, само един е гласувал „против“. Заради него – Станимир Велчев, реших да кажа няколко думи и аз, като съставител и редактор на трите книги на дядо ми – Атанас Сугарев.
Категорично забранявам името на Атанас Сугарев-Учителя да бъде използвано в политически интриги – виж странното изказване на въпросния Велчев, че друга партия си прави пиар с тези предложения. Същевременно отново категорично заявявам, че докато не се реши, независимо как, възникналия с тези две кандидатури казус, всякакви нови предложения говорят само и единствено за опит за политически пазарлък, гузна съвест и отвличане на общественото внимание. На странните оправдания на Станимир Велчев държа да припомня какво точно гласи Чл.46 /1/ от Наредбата за символите. В него е записано, че: Вписването в Мемориалната стена като форма на най-висша обществена почит, се извършва по решение на Общинския съвет с пълно единодушие, но не по-малко от две трети от общия брой съветници. То е израз наизключителна и непреходна признателност отстрана на потомците и следствие от осъзната отговорност на органите на местната власт към съхраняването на родовата и краеведска памет.
А какво по-подходящо място за дългогодишния редактор на в. „Оборище“, за читалищния деец, педагог, музикант, историк, писател и краевед, за непримиримия радетел за основаването на музея и негов пръв директор? И то в годината, в която честваме 120 години от рождението на Атанас Сугарев и 75 години от основаването на градския исторически музей!
Все пак на твърдението на Велчев, че дядо ми е бил известен само в Панагюрище, ми се ще да попитам въпросния ерудит за местна консумация, дали имената на Симеон Радев, акад. Иван Дуйчев, проф. Дойно Дойнов, акад. Христо Христов, проф. д-р Петър Деничин, Павел Делирадев, Панчо Шопов, Мересия Макдермот и много други, му говорят нещо. Или може би тяхното мнение е без значение понеже не съвпада с неговото?
Надявам се, че може да е чувал и за Димитър Делян, който в една обширна статия за Атанас Сугарев подчертава, че „дейността му в Панагюрище и Панагюрско придобива национално значение.“
За ненадминатия интелектуалец Станимир Велчев мога да цитирам и писмо от Лиляна Шопова. Ако той не знае, тя освен дъщеря на Панчо Шопов, е и великолепна актриса, допринесла много за културния облик на Панагюрище. Ето част от писмото й до местни ръководители: „Той не пишеше за пари, награди и слава. Той искаше само с многогодишните си търсения в нашата история, да накара своите съграждани да се чувстват по-чисти, по-силни, по-горди.“
Мога да коментирам още, и още, и още, но си запазвам правото за по-нататък.
И накрая две думи до господин кмета. Кмете, при едно от честванията на Априлското въстание, вие припомнихте сакралната фраза – „В Средна гора, среден път няма!“ Уви, господин кмете, има. Това е една тъничка червена пътечка. И тя се опитва все още да се вклини между чистата и свята истинска история и родовата памет, която иска да я съхрани и предаде на идващите след нас.
