Откъс от книгата на Атанас Сугарев „Из близкото и далечно минало на Панагюрище“
Най-голямото политическо събитие след Освобождението е обединението на Северна и Южна България (Източна Румелия). Сигналът за бунта се дава в Пана-
гюрище.
На 2 септември 1885 г. на централния площад проехтяват няколко пушечни изстрела и зазвъняват църковните камбани, това е било точно по обедно време. Акцион-
ният комитет по обявяването на съединението решил да не чака нареждането от Централния комитет в Пловдив и избързал с две седмици. Тия смелчаци били: Тодор Симеонов Хаджикирилов – председател, Андон Оряшков– касиер, Събко Милков – секретар и опълченецът от Шипка Павел Табаков.
Знамето с извезани букви „Съединението прави силата“ било предварително приготвено от шивача Иван Оряшков и двете сестри на Тодор Хаджикирилов, Петра
и Райна. То било заковано на пътната Хаджикирилова врата, около която бързо се събрали няколкостотин мъже и жени. Пред тях учителят Събко Милков, качен на една маса, произнесъл пламенно слово.
Опитът на околийския управител Димо Хаджигендов да осуети митинга с помощта на няколко стражари не успял. Срещу него били насочени пушките на някои от
участниците в акцията и той се оттеглил благоразумно в околийското управление. Когато множеството се разотишло, той наредил да се арестуват главните деятели на бунта и да се занесе знамето в управлението. Сполучили да арестуват само Тодор Хаджикирилов и Събко Милков.
Камбаните обаче отновои забили тревожно и в 4 ч.сл. об. едно множество от две хиляди души мъже и жени заобиколили управлението и насила освободило аресту-
ваните, като били взети и пушките им, и знамето.
На другия ден пристигнал един взвод кавалерия от Пазарджик, подследвана от две роти пехотинци под командата на капитан Кънчев, адютант на румелийския гу- бернатор Гаврил Кръстевич. До големи репресивни мерки не се стигнало, освен веременното арестуване на трийсетина души.Отзвувът от станалото в Панагюрище бил решаващ за бързото раз- витие на събитията в цяла Източна Румелия. Въстанали Чирпан, Пазарджик, с. Голямо Конаре и др. Голямоко- нарци се вдигнали на 5 септември и една голяма чета от 400 въоръжени селяни, предвождани от подофицера Чардафон, заминсла за Пловдив и взели пряко участие в безкръвното превземане на губериаторския дворец рано сутринта на 6 септември. Начело на новата власт застава ново правителство от привърженици на съединението, всето влязло във връз- ка с княз Алек сандър Батенберг. Свиканата по-късно ев- ропейска конференция да обсъди новосъздалото се по- ложение, изправена пред извършения държавен преврат, се видяла принудена да признае Съединението.
ОТЗВУКЪТ ОТ БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
Решенията на Берлинския конгрес относно Сансте- фанския договор предизвикали голямо негодувание и бурни протести от страна на це лия български народ. Па- нагюрци, които дадоха скъпи жертви през Априлското въстание, не останали назад. Те изготвили остър про- тест, в който заявили, че ще се борят с всички средства против диктата за Източна Румелия. Този протест, по- дписан от 1574 граждани, бил връчен на чуждите пред- ставители в Пловдив от избрана делегация начело с па- нагюрските първенци Вълко Нейчев, Филип Щърбанов, Димитър Томов, свещ. Цвятко Георгиев, Марко Немски, Янко Даска лов и др. Изказвайки разочарованието си от Великите сили, панагюрци пишат в протеста: „Сега, слава богу, ние се излекувахме от вярата си в Европа, вяра, която ни биде до такава степен гибелна. Тя издъхна с мнозина от нас на въжето и в тъмниците, на дъното на морето с камък на шия-
та… Изчезна с пламъците, които унищожиха обиталищата ни, черквите ни… Тя се удави в сълзите на вдовиците и сираците ни безбройни. Тя биде насила грабната от азиатските чудовища в девството на дъщерите ни, в честта на жените ни. Най-после тя загина завсегда под огромността на справедливото негодувание, което изпълни нас всички ни против нея… Усърдието на Европа да ни накара да се подчиним на разпорежданията на Берлинския трактат, отнасящ се до нас, докато турското правителство под неин щит продължава с по- голям бяс от всякога да извършва
своите обикновени свирепства в местата, които то още владее, ни освобождава да не отдаваме на рече ните разпореждания никаква важност и да ги имаме като същест-
вено отправени срещу нас. Така щото всяка мисъл да ги прегърнем е далеч и ще е далеч от нас…“
И по-нататък панагюрци продължават: „Нам пред-
стои единствено да се грижим за средствата, с които
да отблъснем прямата политическа и военна султанова
власт в минутата, в която поискат да сторят нещо по-
действително. Ако изтеглихме доброволно толкова те-
гло, за да спе челим правдините, с които се подслаждаме,
ний още повече ще имаме потребната енергия и търпе-
ние, за да опазим тия правдини непокътнати.“
И за да не останат неподготвени при настъпване на
новите събития след Берлинския конгрес, панагюрци
усилено започнали да се готвят за предстоящата борба.
Основаното още през април 1878 г. „гимна стическо“
дружество, в което били записани всички мъже от 20 до
50-годишна възраст, още повече засилило своята дей-
ност. Членовете му били обучавани военно по 4 часа
дневно. Дружеството разполагало със 705 пушки, даде-
ни от руската окупационна власт.
За тази дейност на дружеството се говори в дневника
на Димитър Томов, където се дава и броят на пушките,
и в писмото на Тасо Попгеоргиев от 8 март 1879 г., из-
пратено от Панагюрище до сестра му Райна2 в Москва.
В него Тасо съобщава, че “в Панагюрище и околията се
учат на талим”3 и че населението в околията разполага-
ло с пушки, разпределени, както следва: Попинци – 50
пушки, Бъта – 30, Стрелча – 100, Баня – 25, Мечка – 30,
Поибрене – 70, Петрич – 50. В Панагюрище имало 650
пушки и 100 сандъка патрони с по 1000 па трона в сан-
дък. Обучението ставало във вторник, петък и неделя.
„Учат ни – завършва писмото – 9 души капрале руснаци,
но как ще да стане и що ще – не зная, но ако знаете някоя
важна новина, вие ни съобщете.“
Въпреки единодушния протест на българския народ
против жестокия Берлински договор той е бил наложен.
Разкъсан на две, на родът ни заживял свободен живот в
две отделни държави. Панагюрци, които останали в Из-
точна Румелия, свили байрака. Свили байрака и другите
българи от Източна Румелия и Северна България в за-
кана да премахнат в скоро време изкуствената граница.
И действително подготовката за премахването на
изкуствената граница и обединението на разкъсани-
те български земи започнала още в първите години
след сключването на Берлинския договор.
На 17 април 1880 г. в София бил съставен протокол от видни лица
като пред ставители на свободното княжество България
и Източна Румелия за създаване на тайна организация с
цел да подготви съединяването на разкъсана България.
Решено било да се създаде в Източна Румелия Центра-
лен таен революционен комитет в Южна България, кой-
то заедно със своите клонове “да действува като народно
правителство в тази страна”. Протоколът е подписан от
16 души, между които са Ст. Стамболов, К. Стоилов, Д.
Моллов, Г. Живков, К. Величков, Д. Наумов и др.1
По силата на взетото решение на 16 и 17 май 1880 г.
в Сливен е било свикано тайно събрание от представи-
тели на околиите в Източна Румелия, за да обсъдят въ-
проса за учредяване на Централен таен комитет. Пред-
ставителите са били избирани на общо събрание на кме-
товете, свещениците и стареите. Панагюрска околия е
била предста вена от председателя на старейшинския съ-
вет в Панагюрище и бивш член на Привременното пра-
вителство от Априлското въстание Искрьо Мачев. Съ-
бранието, в което взели участие 19 представители, взело
единодушно решение за създаване в Южна България на
Централен народен комитет.
Изработената „програма на действие в Южна Бълга-
рия“ предвиж дала движението да се ръководи от 5-чле-
нен Централен комитет, а за всяка околия – комитет от
трима души. За Централен комитет били избрани К. Ве-
личков, Гешов, свещ. Тилев, д-р Странски и д-р Хаканов.
Според същата програма Централният народен коми-
тет действува с помощта на околийските комитети като
народно представителство в Южна България. Той има за
главна грижа устройството и управлението на народните
сили в Южна България.2
В изпълнение на нареждането на Централния народен
комитет в Панагюрище било свикано събрание на 1 юни
1880 г. на общинските представители, на което „с тайно
вишегласие“ били избрани за членове на Околийския ко-
митет Найден Дринов, Петко Мачев и Стоян Бански.
