С доклад за вдъхновяващия живот на Васил Иванов Кунчев започна честването в Панагюрище на 187 години от рождението му. На тържеството, което се проведе пред плочата на Левски в двора на Професионалната гимназия, присъства и кметът на община Панагюрище Желязко Гагов.
Доклада за Апостола на свободата изнесе г-жа Ирина Ботева, главен уредник в Исторически музей – Панагюрище, която бе и водещ на събитието.
Кратка литературно-музикална програма „Поклон, Апостоле“ представиха децата от летните занимания към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище. В нея участваха Никол Чопаринова, Ивет Милчева, Стейси Маринска, Иванина Гарноева, Румяна Узунова и Надежда Бобекова с ръководители Иван Иванов и Дарина Стефанова.
Със свеждане на глава и едноминутно мълчание присъстващите отдадоха заслужена почит към живота и делото на Васил Левски.
В знак на признателност пред паметната му плоча бяха поднесени цветя от Общински съвет – Панагюрище с председател Иван Лалов, кмета на община Панагюрище Желязко Гагов, Исторически музей – Панагюрище, ОУ „20-ти април“, Център за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище, „Асарел – Медет“ АД, признателни граждани.
Сред тях бе и жителка на Бургас, която сподели, че е в Панагюрище от седмица.
Кой е Васил Иванов Кунчев – Левски и какво го кара да се захване с революционна дейност?
Преди 187 години на 6 юли (18 юли нов стил) в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев. Роден в най-обикновено семейство, в каквото се раждат децата през XIX век. Първоначалното му образование също не се различава особено от образованието на хиляди български деца по това време. Както и други момчета той се учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора. Приема монашески сан дякон с име Игнатий, а малко по-късно е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Какво кара този млад човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност? Какво е различното у него? Може би това са силната любов към свободата, искрената обич към изстрадалия български народ и пълното отдаване на идеала за свободна България.
Силни чувства направляват Васил Левски, за да се присъедини към легията на Раковски, към революционната емиграция и към четата на Панайот Хитов. Революционният опит извън родината го кара да преосмисли идеите на Раковски и му подсказва, че погледът на революционерите трябва да се насочи към вътрешността на страната. Само изграждането на стабилна комитетска мрежа в рамките на Османската империя би могло да подготви народа за въстание. И Левски се отправя към „обиколките в Българско“ – една от най-съществените страни на неговата дейност.
Неколкократните идвания на Васил Левски в Панагюрище по време на обиколките му за създаване на революционни комитети са вълнували местните дейци, оставили са ярка диря в тяхното съзнание и поведение като революционери.
В спомените, писани след Освобождението, в устните предания ние долавяме неповторимото обаяние, което Апостолът на свободата е оставил със своето присъствие в града – бъдещият център на Априлкото въстание.
Левски посещава Панагюрище пет пъти. Основаният от него през 1870 г. и окончателно оформен и заклет през 1871 г. комитет е в основата на комитета, на когото се опират Бенковски и Волов в съдбоносното дело през ранната пролет на 1876-та година.
Както сочат в спомените си комитетските дейци, Апостолът ги напътствал как да съхраняват комитетската тайна, да носят други имена като съзаклятници. Особено внимание обръщал на редовното и точно водене на комитетските сметки, на доставянето на емигрантския революционен печат и разпространяването му. При своите посещения той провеждал не само срещи с отделни дейци но и тайни събрания, на които присъствали повечето съзаклятници. На такива събрания е изградена панагюрската комитетска полиция, взема се решение градските векили /старейшини/ да се избират измежду членовете на революционния комитет, за да се контролира движението на турските власти и намеренията им.
При идванията си Васил Левски установява контакт и с богати панагюрски джелепи. Със своята харизма той успявал да ги спечели за каузата и те предоставяли крупни суми на Левски и комитета, и спомагали за доставянето в последствие на емигрантския революционен печат.
Апостолът Левски обръща специално внимание на Панагюрския край, който е свързвал с бъдещите планове на революционната борба, поради будния, български борчески дух в селищата, местоположението им на подстъпите на средногорските проходи и близостта до големите центрове Пловдив и Пазарджик. И делото му попада на благодатна почва в Панагюрище.
Всичко това потвърждава думите на историка Димитър Страшимиров: „Априлското въстание, което пламна само три години след смъртта на Апостола, почива непосредствено върху ония основи, които сам Левски положи”…
Апостола на свободата е символ на решителността, смелостта и пожертвователността. Той обединява българите приживе, прави го и след гибелта си…
Левски ни изпълва с гордост и самочувствие и именно тези чувства ни сплотяват като общност, независимо къде сме…
